— Какво искаш да кажеш, как така не си си изпуснал нервите?
Той се завъртя към нея с вдигнати длани. Усмивката му изчезна.
— Това беше нарочно. Мисля, че започнах да изглеждам по-човечен в очите на съдебните заседатели.
Фаръл като че ли се стресна, засмя се, но в смеха му нямаше нищо весело. Погледна Кристина, после пак клиента си.
— В занаята на това му казваме лоша идея. Заседателите, Марк, те помислиха за човек без никакво уважение към закона, за надут пуяк…
— Чакай, чакай! Не виждаш ли?
— Не виждам. Кристина, ти виждаш ли?
Тя не отговори.
Духър се обърна и към двамата.
— Добре. Ще ви го кажа бавно. Дженкинс рисува някаква картина. Аз съм хладнокръвен. Планирам нещата до най-малките подробности. Ето ме, седя на масата, опитвам се да се сдържам, докато тя реди лъжа след лъжа. И аз реагирам. Кой не би го направил? Не е естествено просто да седиш там, студен и безчувствен, и да им се навреш в ръцете. Исках да им покажа кой съм.
— Е, направи го.
— Абсолютно си прав, Уес. Погледнах ги право в очите и им казах, че всичко това е лъжа. Мислиш ли, че няма да има ефект?
— Сигурен съм, че ще има. Просто не смятам, че ще е този, който търсиш. Предполага се, че си добър адвокат и изведнъж не показваш никакво уважение към системата…
— Защото са объркали всичко. Не виждаш ли? Несправедливо съм обвинен в нещо, което не съм направил, и се стигна чак до този фарс. Как мога да уважавам нещо такова? Как мога дори да се преструвам?
— Но да крещиш на заседателите…?
— Не съм им крещял. Много внимавах да не го правя. Погледнах ги като хора и те ще ме гледат като такъв.
Фаръл направи крачка към Кристина, като че ли щеше да я помоли за помощ, но само поклати глава.
На вратата се почука, Духър скочи от бюрото и отвори. Приставът от Съдебната палата предаде, че съдия Томасино вика веднага господин Фаръл в кабинета си.
Уес се изправи.
— Опитайте се да не си налитате, докато ме няма. — Той излезе от стаята.
Те останаха сами.
Духър се обърна.
— Сърдит ни е.
— Има защо.
— Предполагам, че трябваше да го предупредя, преди да наруша свещения ред в съда, но моментът просто дойде и аз се възползвах. Ако го бях предупредил, той така или иначе щеше да ме посъветва да не го правя.
— Не знам, Марк. Не съм била на други процеси. Не знам как стоят нещата. Шокирах се, когато го направи, но сега, като те слушам, мисля, че може и да свърши работа.
— Сигурен съм, че няма да ми навреди. Уес не се сърди за това.
Тя се отпусна на един от дървените столове.
— Знам, на нас се сърди. Но му казахме, че не вършим нищо зад гърба му. Не е свързано с процеса.
— Не ни повярва.
— Днес ти си психологът. Първо, Уес ни се сърди и второ, Уес не ни вярва.
— Може би трябва да позагладим нещата.
— Мисля, че няма да е лошо.
Марк отиде до прозореца, отмести щорите и се загледа надолу в Брайънт стрийт и в центъра по-нататък.
— Но не мога да си представя, че на Ноб Хил е поставена камера с телескоп, която е насочена към този прозорец.
Той се приближи до нея и я пое в прегръдките си.
Покоите на съдия Томасино не бяха нито големи, нито внушителни, а много функционално обзаведени. Три високи тикови етажерки покриваха стените, а най-различни дипломи, грамоти и похвали в дървени рамки бяха разположени без никакъв ред по четвъртата стена. До големия прозорец се беше наместил фикус. Един от месинговите каубои на „Ремингтън“ красеше широката тикова масичка, но украсата се изчерпваше с това. Върху стандартния линолеум бе проснато избеляло кафяво килимче.
Дженкинс и Глицки седяха в ниски кожени столове пред бюрото на съдията и при почукването на пристава и двамата се обърнаха. Беше Фаръл и Глицки стана да отстъпи мястото си на по-висшия по професия. Той беше тук, само защото Дженкинс го беше помолила.
Фаръл не седна, а се приближи до бюрото на Томасино.
— Радвам се, че си тук, Аманда — започна той, — защото исках да се извиня за поведението на клиента ми. На вас също, господин съдия. Съжалявам.
Томасино едва обърна внимание на думите му с двусмислен жест, след което мина по същество.
— Повиках ви тук, господин Фаръл, за да видя дали ще ми дадете някаква причина, поради която да не отнема гаранцията на клиента ви. Трябва да знаете, че вече казах на госпожа Дженкинс — ако тя го поиска, аз съм готов. Мисля да го направя при всякакви обстоятелства. А решите ли да обявите процеса за неправилно проведен, клиентът ви отива за шейсет дни ей тук отсреща, докато чака датата на новия процес и нека помисли дали иска отново да прекъсва хода на делото.