Фаръл отново отпи вода. Дженкинс не бе възразила нито веднъж, всички погледи бяха вперени в него. Беше в стихията си.
— Какво става след това? Семейство Духър си устройват късен обяд. В това няма нищо злокобно. Шийла Духър отива в спалнята си, за да дремне. Била е уморена, взела е успокоително, хлоралхидратът на съпруга ѝ. Госпожа Дженкинс ви каза, че Марк Духър ѝ е дал хлоралхидрат. Глупости, абсолютни глупости. Няма нито един свидетел, нито една прашинка доказателство, които да потвърдят това. Госпожа Дженкинс го твърди, защото иска да осъди Марк Духър. Не може да го докаже, защото не се е случило.
Дженкинс се изправи и възрази, че Фаръл се заяжда.
Фаръл предположи, че това наистина е така, но знаеше, че Дженкинс е направила възражението най-вече, за да го прекъсне. Нямаше да се получи. Томасино я подкрепи, а Фаръл леко се усмихна, за да покаже на съдебните заседатели какъв добър човек е — как съвсем спокойно посреща глупавото ѝ прекъсване.
Освен това така получи третата си възможност да повтори фактите, довели до смъртта на Шийла.
След което:
— И какво прави господин Духър, когато жена му отива да си легне? Не бил пуснал алармената инсталация. Свидетелят на обвинението, съседката на господин Духър, Франсис Матсън ще ви каже, че тогава той се бил пресегнал и като че ли правел нещо на крушката над страничната врата. Господин Духър не си спомня подобно нещо. Може да е имало паяжина там, но той не си спомня. След това отива в голф клуба „Сан Франциско“. Сега си спомнете как госпожа Дженкинс направи голям въпрос от това, че господин Духър членува в клуб „Олимпик“, а онази вечер решава да отиде не там, а в друг клуб със свободна посещаемост. Вие ще решите колко сериозно е това. Но ще ви кажа, че господин Духър е представителен мъж…
— Възразявам.
— Приема се.
— Съжалявам. Господин Духър има много делови контакти в своя клуб и не е искал да бъде… — Уес замълча, усмихна се на заседателите, като по този начин ги включи в шегата си, — … персонално комуникативен. Искал е да поработи малко върху удара си, без да го прекъсват. Продавачът в магазина на клуба ще свидетелства, че господин Духър си е купил две кофи с топки и по някое време по-късно се е върнал с две празни кофи. Освен това ще потвърди, че с господин Духър са си говорили за голф клубове, той го е попитал как да оправи замаха си, разменили са си любезности — накратко поведението на господин Духър е било съвсем нормално.
Фаръл сви рамене, като че ли се извиняваше на заседателите, че ги занимава с такива дреболии. Той беше на тяхна страна и нека си го признаем, това си бе чисто губене на време.
— Когато се прибира в дома си, господин Духър измива чиниите, изпива една бира, след което се качва горе и открива тялото на жена си. Ужасен, набира 911. Ще ви пуснем записа на това обаждане, ще имате възможност да решите дали можете да вярвате на този глас, или не. Но още не сме свършили. След като полицаите пристигат, господин Духър напълно съдейства на инспектор Глицки — тук Фаръл направи пауза и с театрален жест посочи към масата на обвинението, — джентълменът на онази маса. Дал е пълни и изчерпателни отговори на всички зададени му въпроси.
Фаръл сметна, че е добре тук да направи почивка. Върна се на масата, отпи глътка вода, погледна към Кристина и Марк и отново се обърна към съдебните заседатели.
— Сега да обърнем внимание на някои други обвинения и предполагаеми улики, които ви бяха представени — замърсената кръв, ножа с отпечатъците на господин Духър, хирургическата ръкавица, намерена на сцената на престъплението и така нататък — тук сме ощетени. Не можем да обясним всичко. Това е един от проблемите на невинността — не знаеш какво точно се е случило. Не знаеш какво е сторил някой друг.