Кимайки любезно на всички страни, той се наведе над рамото на Фаръл.
— Госпожице Карера, бих искал да ви задам няколко въпроса преди съдебното заседание да продължи. Бихте ли минали през кабинета ми на четвъртия етаж, след като свършите с обяда?
— Откъде разбрахте, че сме тук? — попита Духър.
Глицки го дари с разделената си на две от белега усмивка.
— Шпиони — отвърна той. — Навсякъде са.
Фаръл се разкъсваше между желанието си да каже на Глицки да се завре еди-къде си и любопитството си за какво ще пита Кристина.
Настоя да присъства и Глицки му отказа.
След което напомни на лейтенанта, че има право да знае всичко по делото. Дори не му отговориха.
Глицки просто повтори въпроса си дали Кристина ще разговаря с него, или не. Тя заяви на Фаръл, че иска да отиде, че може сама да се грижи за себе си. Най-добре ще бъде да разберат какво има предвид Глицки.
— Какъв е проблемът, сержант?
— Вече съм лейтенант. Повишиха ме.
— Ох, вярно. Спомних си. Поздравявам ви.
Нащрек, но любопитна, тя седна срещу Глицки пред очукана дъбова маса в една от стаите за разпити до отдел „Убийства“. Той остави вратата отворена и я покани да седне на главното място в далечния край на масата. Извади портативния касетофон от джоба на сакото си и седна на масата пред нея.
— Аз съм лейтенант Ейб Глицки, номер 1144 — започна той, — и разговарям…
Кристина се пресегна, сграбчи касетофона и го изключи.
— Чакайте, какво правите?
Животът е пълен с изненади, мислеше си Глицки. Никога преди това никой — закоравял престъпник или антисоциален идиот — не бе взимал касетофона и не го бе изключвал. Сигурен беше, че това е показателно, но не можеше да се сети за какво.
— Мислех, че сте ме поканили, за да си поговорим.
— Точно така.
— И какво е това?
— Ние разпитите ги записваме.
— Вие разпитвате ли ме?
— Познахте първия път, госпожице Карера. Говорим си. Но задължително е във връзка с разследването ми на Марк Духър…
— Няма да ви отговарям! Аз представлявам този човек, лейтенант. Той ми е клиент. Всичко между мен и Марк е поверително и би трябвало да го знаете.
— Всъщност не е така. Станахте адвокат едва преди няколко седмици, нали? — Знаеше го и нямаше нужда да изчаква отговора ѝ. — И дори да може да се каже, че сте имали и преди това отношения на адвокат и клиент — не твърдя, че е вярно — те със сигурност не са съществували преди господин Духър да бъде обвинен в убийството на жена си, а аз искам да поговорим точно за тогава.
Кристина потрепери. Облегна се на стола си, пое дъх и се втренчи в него.
— За какво?
— Бихте ли ми върнали касетофона?
— Няма да разговарям с вас. Обвинявате ли ме в нещо?
— Не, госпожице. Ако нещата стигнат дотам и бихте искали и адвокатът ви да присъства, можем да го направим някой друг път, но така или иначе ще го направим.
Тя присви очи.
— Няма. Нито сега, нито когато и да е, ако аз реша така. Никой не е длъжен да разговаря с полицията, лейтенант, нито аз, нито клиентът ми, нито който и да е. И вие го знаете.
Глицки трябваше да отстъпи. Не искаше да я загуби.
— Мислех, че така ще е най-приятно. Знаете какво говорят по вестниците. Аз разследвам този случай. Когато се повдигнат въпроси, мое задължение е да потърся отговорите, дори и това да се случи по средата на процеса.
— Опитвате се да ме накарате да свидетелствам против собствения си клиент. — Тя започваше да се ядосва. — Това е най-непрофесионалното нещо, което съм чувала, лейтенант, и ми е безкрайно неприятно. Срещнах господин Духър по време на празника Марди Гра миналата година, да кажем преди около десет месеца. Между нас нямаше нищо преди смъртта на съпругата му. Така отговарям ли на въпроса ви?
— Да — отвърна той.
Тя го изгледа продължително.
— Лейтенант Глицки, спомняте ли си, когато дойдох тук да говорим за Таня Уилоус и Левън Коупс и вие седяхте на онзи стол навън — тя посочи към отворената врата — и се смяхте до сълзи? Спомняте ли си?
— Да.
— И имаше един момент, точно след като вашият лейтенант излезе и попита дали сте добре, тогава ние се погледнахме и нещо звънна — не в сексуален смисъл — нещо се получи между нас. Помните ли?
Глицки кимна.
— Бяхме ли интимни тогава?
— Не говорим за такава интимност.
— Добре, тогава Марк и аз не бяхме интимни. И сега не сме. Държа много на него. И докато си говорим така откровено, нека ви кажа, че не мога да разбера защо така ожесточено го преследвате.
— Според уликите той е убил съпругата си, госпожице Карера.