— Не го вярвам. Вие това искате да видите.
Глицки се въздържа и отговори с равен глас:
— Заради всепоглъщащата ми омраза към римокатолическата църква и самотната ми кампания да я поставя на колене? — Той махна с ръка към празните стени на стаята, която притежаваше очарованието на стар товарен влак. — Или може би имам амбиция да стигна до върха на тази купчина лайна? Вие кажете. Кое от двете?
Беше приковал вниманието ѝ. Глицки се наведе към нея и сниши глас.
— Опитвам се да разбера защо.
Тя се облакъти на масата. Сантиметри деляха лицата им.
— Лейтенант, няма защо. Не го е направил. Ето защо не можете да намерите причина.
— А вие?
— Казах ви. Не мисля, че го е направил.
Глицки клатеше глава.
— Не. Ами ако вие сте причината, ако е убил Шийла, за да е свободен да ви има?
Очите ѝ застинаха. Като че ли престана да го вижда. Най-накрая.
— Знаете ли, съжалявам, лейтенант. Сигурно живеете във възможно най-мрачния свят, който може да съществува. Казвате ми, че Марк е убил съпругата си, рискувал е процес за убийство и доживотен затвор, само заради нищожната възможност да е свободен за мен, която не съм му обещавала нищо. Ласкаете ме, но моля ви.
— Не е невъзможно.
— Невъзможно е — възрази Кристина. — Това е лудост. Единственият начин някак си да е възможно, е… — Тя млъкна. — Ако сме го направили заедно.
Глицки скръсти ръце. Единствената му реакция беше да се пресегне и да включи касетофона.
След няколко секунди Кристина се изправи и го изключи.
— Ако искате да продължите нататък, лейтенант, следващия път ще си взема адвокат.
Той я наблюдаваше, по лицето ѝ се гонеха безброй чувства.
— Искам да кажа още само едно нещо.
Ейб кимна.
— Добре.
— Толкова съжалявам за съпругата ви. Нямах възможност да ви го кажа досега.
И след това тя си тръгна.
Глицки остана на стола си, с протегнати крака, със скръстени ръце. До края на обедната почивка имаше още няколко минути.
Пресегна се под масата, напипа втория касетофон, извади го, спря записа и върна последните няколко секунди.
„Толкова съжалявам за съпругата ви. Нямах възможност да ви го кажа досега.“
Върна го отново. За трети път. Когато му го каза, звучеше непресторено. Сега на касетата звучеше искрено.
Пол Тию провря глава през вратата.
— Как мина? — попита той. — Изглеждаше разстроена. Спря до вратата и няколко пъти си пое дъх, след това… Какво има?
— Нищо. Тя няма нищо общо. Духър го е направил сам.
— Откъде знаеш? — попита Тию.
Глицки не му отговори веднага.
— Просто знам.
35
Фаръл можеше и да има планове да спи през целия уикенд, но от него го делеше един дълъг следобед.
Дженкинс призова като първи свидетел съдебния лекар Джон Страут. Дългунестият южняк се чувстваше на съдебната скамейка като у дома си и даде безстрастен и пълен отчет по медицинските въпроси около смъртта на Шийла.
Повечето от тях можеха да бъдат признати за верни и от двете страни — съдията щеше да прочете на съдебните заседатели неоспоримите факти около смъртта на Шийла — но обвинителите винаги държаха на присъствието на съдебния лекар, който правеше убийството по-истинско в очите на заседателите и в този случай Фаръл имаше малко, но според него, важно уточнение.
— Доктор Страут. — Умората на Фаръл бе изчезнала. Стоеше в средата на съдебната зала, леко обърнат към съдебните заседатели. — Във вашите показания често споменавате, че предозирането с лекарства е довело до смъртта на Шийла Духър. Вписали ли сте това в официалния ви доклад?
— Разбира се.
— Може ли да погледнем веществено доказателство на обвинението, номер едно — официалния доклад на доктор Страут, Ваша Светлост?
Томасино ненавиждаше това театралничене. Естествено, заседателите можеха да го видят, въпреки че в този доклад имаше и много информация, която не ги засягаше. Но Фаръл искаше да ги накара да се чувстват съпричастни. Докато те си го предаваха един на друг, той продължи:
— Обърнете специално внимание на причината за смъртта, която ще забележите, включва предозиране с лекарства и значително количество медицински жаргон. — Фаръл застана пред Страут. — Докторе, преди няколко дни с вас си поговорихме и вие ми показахте няколко други доклади от други дела, които сте правили през последните месеци, нали така?
— Да.
Дженкинс скочи.
— Няма връзка. Ваша Светлост, каква връзка може да има с причините за настъпила смърт при други случаи?