Томасино бе настроен примиренчески.
— Господин Фаръл, давам ви една минута да се изясните.
Фаръл вписа другите доклади като веществени доказателства на защитата от А до Г и се върна до свидетеля.
— Нека започнем с вида смърт при веществено доказателство А, доктор Страут. Какво пише тук при причина на смъртта, бихте ли прочели на съдебните заседатели?
— Предозиране с лекарства.
Фаръл повдигна вежди, имитирайки Томасино.
— Не е ли вярно, доктор Страут, че във всичките тези доклади причината за смъртта е една и съща?
— Така е.
Удовлетворен, Фаръл кимна и се приближи до свидетеля.
— Добре. — Беше подготвил почвата и се канеше да нанесе удара си.
— Доктор Страут, много ли хора умират от предозиране с лекарства всяка година?
— Стотици.
Томасино се наведе към тях.
— Адвокате, минутата ви изтича.
— Следващият ми въпрос засяга Шийла Духър, Ваша Светлост.
Съдията нетърпеливо кимна.
— Добре, продължавайте.
— С изключение на вида лекарства, различават ли се тези стотици предозирания от това на Шийла Духър?
Фаръл стрелна Томасино с поглед. Поне бе споменал името ѝ.
Но Страут пребледня.
— Не разбирам въпроса. Всеки случай е различен, въпреки че има прилики, ако лекарствата са еднакви. — Той изчака Фаръл да се изясни.
— В стотиците случаи на смърт чрез предозиране с лекарства всяка година има ли обща черта, която да ви насочва към мисълта за убийство, а не, да речем, нещастен случай или самоубийство?
Страут се замисли.
— Не бих казал.
— И конкретно в случая на госпожа Духър имаше ли медицински факт, който посочваше, че е била убита?
— Не.
— Значи, докторе, според вашите показания — поне на мен така ми се струва, поправете ме, ако греша — основаващи се на направената от вас аутопсия, не знаете дали Шийла Духър е била убита, или не?
— Приемането на толкова много различни лекарства в такова кратко време е затворило дихателния апарат. Вероятно е имала злокачествена хипертензивна реакция, възможна сърдечна аритмия и след това остра хипотензия.
— Извинете, докторе, но според вашето мнение това престъпление ли е, или статия в медицинско списание?
— Възразявам! — Усещаше, че Дженкинс се е изправила. Нямаше нужда да се обръща.
Томасино изръмжа:
— Приема се.
Фаръл хвърли поглед към съдебните заседатели. Знаеше, че когато нещата станат твърде конкретни, не е лошо да се разведри обстановката. Та той беше обикновено момче, свой човек, точно като тези многострадални заседатели. Обърна се пак към Страут.
— Ще повторя въпроса си. Доктор Страут, не знаете дали Шийла Духър е била убита, или не, нали?
— Необичайно е толкова много лекарства да се приемат за толкова кратко време…
— Извинете отново, докторе, но ми отговорете с „да“ или „не“. Не знаете дали Шийла Духър е била убита, или не, нали?
Страут трябваше да признае.
— Не знам.
— Не знаете дали Шийла Духър е била убита? Така ли твърдите?
— Да.
— Благодаря ви.
На Аманда не ѝ отне много време, за да разбере, че Уес Фаръл не е такъв, за какъвто го мислеше — скромен интелект, никакви претенции. Беше я победил при встъпителните слова, а сега и със Страут. Реши, че е време да изтъкне някои от своите силни страни, затова се изправи и призова за свидетел сержант Джордж Грендъл.
Грендъл беше служил във флота и въпреки че бе облечен в костюм, продължаваше да се държи като моряк. Изправи се в галерията, тръгна напред с клатушкаща се походка, на свидетелското място изпревари съдебния служител, вдигна ръка и без никакво подканяне се закле да казва истината, само истината и нищо друго, освен истината, и Бог да му е на помощ. Очевидно не му беше за пръв път.
Като се владееше напълно, той кимна на Дженкинс. Седеше изправен, но бе съвсем спокоен. Знаеше, че това може да отнеме време, затова разкопча сакото си, ала не се облегна назад, не кръстоса крака.
В продължение на няколко минути Дженкинс удостовери, че Грендъл е експерт с петнайсетгодишен опит в разследването на убийства и в момента ръководи криминалния отдел в полицейското управление. На местопрестъплението е пристигнал един час след обаждането на 911.
— Вие ли бяхте първия пристигнал полицай?
— Не. Сержант Глицки и Тию от отдел „Убийства“ вече бяха там, както и един лейтенант и един сержант от управлението в Таравал, а също и няколко патрулни коли.
— Те бяха ли открили нещо, свързано с убийството, преди вие да дойдете?
Фаръл знаеше, че Аманда ще използва думата „убийство“ възможно най-често, като по този начин ще се опитва да убеди заседателите в нещо, което не бе в състояние да докаже. Не можеше да ѝ попречи и затова се примири.