— Бихте ли ни казали, сержант, какво открихте на местопрестъплението?
— Първото беше нещо, което не можахме да открием.
— И какво беше то?
— Открихме, че няма следи от влизане с взлом през страничната врата. Или където и да е другаде.
— Няма следи от влизане с взлом?
— Не. Предполагаме, че извършителят е излязъл през страничната врата до алеята, защото там намерихме хирургическата ръкавица и ножа.
Дженкинс ги показа и те бяха вписани като веществени доказателства на обвинението, номер две и три.
— Ножът е същия като другите ножове в кухнята на обвиняемия.
Преди Грендъл дори да си отвори устата, Глицки забеляза движение на съседната маса. За пръв път Кристина се изправи.
— Ваша Светлост, установили сме, че ножът принадлежи на семейство Духър.
Глицки се размърда. Дженкинс не можеше да направи удара си и той ѝ съчувстваше. Това беше първото ѝ дело за убийство с огромна известност и тя не се справяше добре. Мъчеше се да смени посоката, да зададе конкретен въпрос, но като че ли не можеше да направи друго, освен да попита по най-обикновения начин.
— Имаше ли нещо друго особено около тази странична врата?
За щастие Грендъл бе на нейна страна, готов да помага. Той кимна.
— Сержантът от Таравал докладва, че крушката над страничната врата е била отвъртяна, той я завъртял и тя отново светнала. — Технически погледнато това бяха твърдения, основаващи се на слухове, но никой не възрази. — Алармената инсталация също не е била включена. Горе в спалнята госпожа Духър лежеше на леглото.
— Как лежеше?
— На една страна.
— Не по гръб?
— Не, на лявата си страна.
Дженкинс се върна до масата, за да вземе някакви материали и Глицки я окуражи с вдигнат палец.
— Сержант Грендъл, бихте ли разгледали тези снимки от мястото на престъплението и бихте ли ни казали дали ги разпознавате?
Дженкинс му ги подаде и Грендъл се съгласи, че снимките са точни. Съдебните заседатели ги разгледаха. Грендъл продължи — разхвърляните чаршафи и одеялото, липсващите бижута, кръвта. Описа ливидността на рамото на госпожа Духър.
— Сержант, основавайки се на вашия опит, тази ливидност позволява ли ви да пресъздадете сцената на престъплението?
— Да. — Глицки отдавна познаваше Грендъл като приятен и дори забавен събеседник, макар и по особен, полицейски начин. Но в момента този човек приличаше на машина.
— Както каза съдебният лекар, когато човек умира, кръвта се събира в долната част на тялото поради гравитацията.
— Но вие не казахте ли току-що, че тази ливидност се е намирала на горното рамо на госпожа Духър?
— Да.
— И какво означава това?
— Че е била премествана след смъртта си. Обърната.
— И защо?
Фаръл този път се изправи бързо.
— Протестирам, Ваша Светлост. Това са предположения.
Възражението беше прието, но Дженкинс започваше да набира скорост.
— Сержант, когато влязохте в стаята за пръв път, добихте ли впечатление за това, което се е случило там?
Грендъл кимна.
— Да.
— И какво беше то?
— Приличаше на кражба, която е била прекъсната, когато жертвата се е събудила. Имало е борба и тогава крадецът е убил госпожа Духър.
— Но не знаем ли, че госпожа Духър е била вече мъртва, когато е била намушкана?
— Така е. Поради ливидността предположих точно това — била е намушкана след смъртта си.
— Нощницата на жертвата е била отчасти разкъсана, нали?
— Да.
— Завивките са били разхвърляни?
— Точно така.
— А кръвта се е разплискала на леглото и на пода до леглото, нали?
— Да.
— Въпреки че госпожа Духър вече не е можела да се съпротивлява, защото е била мъртва?
Грендъл отново отговори утвърдително и Глицки си помисли, че след тези показания не би трябвало да остане място за съмнение. Всичко бе от ясно по-ясно.
Дженкинс се приближи до масата за бележника си. Погледна в него и още веднъж се обърна към сержанта.
— Господин Грендъл, нека поговорим за друго. Какво направихте с кръвните проби, които открихте на местопрестъплението?
— Изпратих ги за анализ в лабораторията.
Фаръл знаеше, че в лицето на Грендъл има злонамерен свидетел, но не беше в стила му да пристъпва на пръсти. Стана, пресече съдебната зала и се разположи на около метър от свидетеля. Усмихна му се топло.
— Сержант Грендъл, бих искал да започна със страничната врата, по която вие казахте, че няма следи от влизане с взлом. Никакви следи?