Грендъл кимна.
— Точно така.
— В подробното разглеждане на къщата открихте ли някакви други следи, от които да се съди, че някой е влизал вътре с взлом?
— Не. Който и да е влизал, просто е отворил вратата.
— Значи няма следи някой да е влязъл с взлом. — Фаръл се обърна към заседателите. — Никакви. И никой не се е опитвал да направи така, че да изглежда все едно е имало взлом, нали?
Грендъл не отговори веднага.
— Не знам дали някой се е опитвал.
Фаръл оцени отговора.
— И аз това попитах, нали, сержант?
Кимване.
— Но независимо дали някой се е опитвал, или не, не е изглеждало като опит да се представят нещата за кражба, нали?
— Не.
— Добре, благодаря ви. Нека оставим това засега. — Фаръл се приближи до масата с доказателствата и взе нещо от нея. — Призовавам ви да обърнете внимание на веществено доказателство на обвинението номер две, кухненския нож, за който всички сме съгласни, че принадлежи на обвиняемия и съпругата му. Проверихте ли този нож за отпечатъци?
— Да.
— И какво открихте?
— Отпечатъците на обвиняемия по ножа, както и тези на съпругата му.
— На някой друг?
— Не, само техните.
— Добре. Открихте ли нещо, което да показва, че обвиняемият е държал ножа преди или след като е бил забит в гърдите на жена му? Например имаше ли отпечатъци върху кръвта или кървави отпечатъци?
— Не.
— Нищо, което да покаже, че обвиняемият е използвал този нож като нещо друго, освен като кухненски прибор?
— Не.
— Абсолютно нищо?
Дженкинс се обади:
— Свидетелят вече отговори на въпроса.
Томасино се съгласи с нея.
Фаръл сърдечно кимна и погледна към съдебните заседатели, за да сподели с тях доброто си настроение.
— Добре, сержант, мисля, че стигаме донякъде с всичките веществени доказателства, открити на местопрестъплението. Сега бих искал да ви попитам за хирургическата ръкавица. Веществено доказателство на обвинението номер три, намерено извън къщата до страничната врата, по която нямало следи от влизане с взлом. Подложихте ли тази ръкавица на лабораторен анализ?
— Разбира се.
— Разбира се. И какво открихте? Отпечатъци?
— Не. Отпечатъци нямаше. По гумата отпечатъци не остават. Но открихме петънца от кръвта на госпожа Духър.
— Само от нейната кръв?
— Да.
— Много кръв?
Грендъл поклати глава.
— Не бих казал. Няколко капки, пръснати и размазани.
— Но отново нищо, което да свързва това веществено доказателство с обвиняемия. Нищо, нали?
— Да, така е.
— Прекрасно! — Фаръл жизнерадостно преплете ръце, очарован от отговорите на сержанта до този момент.
— Сержант, обикновено полицаите не употребяват ли такива ръкавици, когато разглеждат местопрестъпления?
Дженкинс възрази, но Томасино не се съгласи с нея и Грендъл трябваше да отговори.
— Да, понякога.
— Точно като тази?
— Понякога да.
— Понякога, хм. Значи вие лично имате достъп до такива ръкавици?
— Възразявам! Ваша Светлост, сержант Грендъл не е обвиняем.
Но Фаръл също се обади:
— Ваша Светлост, опитвам се да установя, че ръкавицата спокойно може да се е появила в резултат от присъствието на полицаи на местопрестъплението. Абсолютно нищо не е предоставено, което да свързва ръкавицата с обвиняемия.
Томасино кимна и въздъхна.
— Според мен вече го направихте, господин Фаръл. Нека минем нататък.
Фаръл примирено се поклони.
— Сержант, споделихте с нас първоначалните си впечатления от горния етаж на къщата — преди да разберете за ливидността на рамото на госпожа Духър. Мислели сте, че е имало кражба, тя се е събудила и след борба крадецът я е пронизал с ножа. Така ли е?
— Да. — Грендъл се намести на стола, Фаръл бе успял да го накара да изглежда неспокоен и напрегнат, защото го принуждаваше да дава кратки отговори на прости въпроси. А и още не беше свършил.
— С други думи, според вашето опитно око стаята е изглеждала все едно там е протичала кражба, нали?
— Така ми изглеждаше. Докато не погледнах по-внимателно тялото.
— Направено ли е нещо специално, за да изглежда като кражба?
— Ваша Светлост — изправи се Дженкинс. — Колко пъти ще слушаме един и същи въпрос?
Томасино кимна.
— Хайде да вървим нататък, господин Фаръл. Установихте, че според сержант Грендъл местопрестъплението е имало вид на прекъсната кражба.
— Съжалявам, Ваша Светлост, просто исках да е ясно. — Фаръл се приближи към съдебните заседатели и леко им се поклони в знак на извинение. После се обърна и продължи с мек глас: — Значи, сержант, въз основа на вашето обучение и опит стигнахте до заключението, че човекът, който е инсценирал кражбата, е господин Духър?