Грендъл забави отговора си.
— Бих казал така.
— Искал е да прилича на кражба, затова е оставил страничната врата отворена, за да няма следи от влизане с взлом? Това ли е изводът ви?
— Не знам защо е оставил вратата отворена. Или дали го е направил. Може да е влязъл с ключ.
— Наистина е възможно. И какви доказателства открихте, които показват, че господин Духър, а не някой друг, е направил това?
— Възразявам. Спорен въпрос — обади се Дженкинс.
Такова беше и намерението на Фаръл, затова той не се учуди, когато Томасино я подкрепи. Адвокатът се приближи до свидетелското място с ръце в джобовете на сакото си.
— Само да припомним на съдебните заседатели, сержант, досега установихме, че нито едно от веществените доказателства, намерени на местопрестъплението, по никакъв начин не доказва, че господин Духър е бил там по време на убийството на съпругата си, нали така?
— Не пряко, но…
Фаръл вдигна пръст.
— Не само че не е пряко. Вие дадохте показания, че няма абсолютно нищо. Това бяха и собствените ви думи. След това заключихте, че господин Духър е инсценирал кражба, когато всъщност се е върнал вкъщи, за да убие жена си, но като че ли изобщо не се е постарал да създаде впечатление за влизане с взлом, което със сигурност би помогнало на тази измама. Освен това не е оставил никакви доказателства, абсолютно никакви, които биха подсказали присъствието на друг човек.
— Не, това не е вярно. Имаше кръв.
Фаръл умело изигра облекчение, че Грендъл му е напомнил за този бодлив проблем.
— Ах, да, кръвта, кръвта. Замърсената кръв. Но, разбира се, това не е по вашата специалност.
— Не.
Фаръл бе засегнал Грендъл и сега отново го взимаше на прицел. Щеше да го съсипе.
— Сержант, при внимателния оглед на местопрестъплението трябва да сте открили доста доказателства, че Марк Духър живее в тази къща.
— Разбира се.
— Открихте ли негови пръстови отпечатъци, тъкани от дрехите му, косми и така нататък?
— Да.
— И очаквахте ли да откриете такива неща?
— Разбира се.
Фаръл му се усмихна.
— Едно просто „да“ щеше да свърши работа, сержант, благодаря. А открихте ли нещо, което не очаквахте, свързано с Марк Духър?
— Например?
— Не знам, господине. Аз ви питам, но мога да задам въпроса по друг начин. Открихте ли нещо специфично — на самото място на престъплението или в колата на господин Духър, или в кабинета му, или в последвалите анализи на лабораторните резултати и кръвните проби и така нататък, което, основавайки се на вашето обучение и опит, да ви е довело до подозрение, че Марк Духър е убил съпругата си?
Грендъл не отговори. Фаръл продължи да го притиска.
— И не е ли вярно, че не сте открили никакви веществени доказателства, нито в самата спалня, нито по самия Марк Духър, които да го свържат с това престъпление?
Грендъл мразеше положението, в което се намираше. Лицето му почервеня от потиснат гняв.
— Предполагам, ако вие…
— Сержант! Не е ли вярно, че не сте открили доказателства, които да свързват Марк Духър с това престъпление? Не е ли вярно?
Той го изплю.
— Да.
Още една усмивка.
— Благодаря ви. — С грейнало лице, Фаръл се обърна към Томасино:
— Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша Светлост.
36
Ако Глицки не бе ставал свидетел на подобни неща и преди, нямаше да може да повярва. Това все още го учудваше. Следващият свидетел на Аманда, който от четирийсет и пет минути висеше в коридора, беше изчезнал.
Така че Ейб стоеше в ехтящия, покрит с линолеум коридор и си говореше с жестоко обидения Джордж Грендъл. В продължение на няколко минути Грендъл бе изразявал гнева си по отношение на кръстосания разпит на Фаръл и сега разправяше на Глицки за книгата, която щял да напише, основана на истинските му преживявания като ченге от големия град.
— Засега ми е готово само заглавието. Но едни приятели ми казват, че това е най-важното. Добро ли ти е заглавието, книгата ще върви на пазара.
— Какво ти е заглавието? — попита Глицки.
— Чакай първо да ти кажа за идеята. Нали се сещаш за ония знаменитости, които щом пораснат и се сещат, че някой ги е малтретирал, като са били на седем години и затова се женели по осем пъти и злоупотребявали с разни вещества и ако ние, нормалните хора, сме ги разберели, щели да бъдат много щастливи?