— Знам ги и непрекъснато се тревожа за тях.
— Точно така. Затова книгата съм я нарекъл „На кого му дреме?“. Какво ще кажеш?
Глицки го хареса, но не мислеше, че това заглавие ще се продава. Започна да го обяснява на Грендъл, ала трябваше да прекъсне. Аманда Дженкинс слизаше по стълбите и държеше подръка висок и раздърпан млад мъж с очила с рогови рамки — специалиста от криминалната лаборатория, „оня с кръвта“, Рей Дръм.
Излъчващ изключително отегчение от всяка своя пора, господин Дръм понесе двеминутната лекция на съдия Томасино на тема съмнителните достойнства на това да се изнесеш от Съдебната палата с цигара в ръка, докато те чакат да даваш показания по процес за убийство. Спомена се за незачитане на съда, но и това не направи кой знае какво впечатление. Накрая заклеха Дръм и той зае свидетелското място.
Като повечето професионалисти, работещи в сградата на съда, Глицки нямаше нужда от Дръм. Бюрократ и кариерист, който още нямаше трийсет и пет години, силно необщителен, ако не и направо темерут. Може би мозъкът му изобщо не функционираше, но според Глицки проблемът не беше в това. Държеше се така, все едно казваше — имам си работа, не можете да ме уволните, изяжте се от яд.
Но Дженкинс не можеше да позволи на чувствата ѝ да вземат връх, макар Ейб да знаеше, че тя споделя мнението му за Дръм. В най-добрия случай да взимаш показания от Дръм беше все едно да вадиш зъби. Не дай боже да го „настъпиш“ по някакъв начин, а Дженкинс вече му бе прекъснала скъпоценната цигара.
Той седна, подпрян на един лакът, тя любезно го поздрави, след това го поведе през всичките въпроси и накрая стигна до кръвта, открита в стаята.
— И какво открихте, като я анализирахте?
Дръм завъртя очи. Имаше толкова по-важни работи, които можеше да върши през това време. Той въздъхна.
— Бяха два различни вида кръв — на госпожа Духър и още една.
— Втората кръв на господин Духър ли беше?
— Не.
— Знаете ли чия е?
— Знаем, че е А положителна. Направихме ДНК тестове и…
Фаръл светкавично се изправи.
— Ваша Светлост! Защитата за пръв път чува за ДНК тест. От обвинението казаха, че не могат…
— Само секунда, само секунда — чу се гласът на Дженкинс.
Томасино почука с чукчето, за да въдвори тишина. Дженкинс се обърна към свидетеля.
— Господин Дръм, всъщност вие не сте направили ДНК тест на тази кръв, нали? Може би сте мислили за кръвта на госпожа Духър?
Той сви рамене.
— Може и тя да е била. Мислех, че за нея говорим.
Дженкинс погледна към Фаръл — какво ли можеше да направи с този идиот? — и след това се обърна пак към Дръм.
— Не, питах ви за другата кръв на местопрестъплението, за втория вид. Тя каква беше?
— Току-що казах, А положителна.
Дженкинс поклати глава.
— Не, господин Дръм. Току-що казахте, че кръвната група на госпожа Духър е била А позитивна. И двата вида кръв ли бяха А позитивни?
На Дръм изобщо не му пукаше.
— Така ли казах?
Изгубиха още минута-две, докато стенографката прочете думите му и след това господин Дръм помоли отново да види резултатите си от изследванията. Дженкинс стана и му ги донесе. Той разлисти една страница, разлисти втора, върна я обратно.
— Господин Дръм, открихте ли кръвната група…?
На Глицки му се искаше да извади пистолета си и да го застреля в коляното. Да го събуди. Или да го приспи, като го гръмне в главата.
— Търся — отговори Дръм. — Да, ето го. А положителна е и втората кръв.
— А каква е кръвната група на господин Духър?
Дръм отново се зарови в листовете като че ли не беше вдигнал очи от тях преди секунди.
— Нулева положителна.
— Направихте ли ДНК тест на втората кръв?
— Не.
— И защо?
— Не знам. Никой не ме е молил. — Против всяка логика, Дженкинс се надяваше Дръм да каже, че не са правили ДНК тест, защото са нямали с какво да го сравнят — кръвта е принадлежала на мъртъв и кремиран човек. Но изведнъж, естествено без да го съзнава, Дръм ѝ подаде нещо: — Но ДНК тестът беше без значение.
От галерията откликнаха на тези думи. Не силно, по-скоро зашушукаха под сурдинка. Томасино почука с чукчето и въдвори тишина.
— Защо не е имало значение чия кръв е била смесена с тази на госпожа Духър на местопрестъплението?
— Защото кръвта не идваше направо от нечие тяло, а от флакон.
Дженкинс го разпита и за ЕДТА и постепенно картинката започна да се изяснява.
— С други думи, господин Дръм, втората кръв е била донесена там.