— Така изглежда.
Стратегията на Фаръл ставаше ясна. Нямаше да отнема много от скъпоценното време на господин Дръм. Кръстосаният разпит се състоеше от два въпроса.
— Господин Дръм, намерихте ли от кръвта на господин Духър в някоя от двата вида кръв, които сте анализирали?
— Господин Дръм, намерихте ли от кръвта на господин Духър по ножа или хирургическите ръкавици, открити на местопрестъплението?
Отговорът и на двата въпроса беше отрицателен.
Доктор Питър Харис не гореше от желание да дава показания от страна на обвинението срещу един от клиентите си. От свидетелското място той вдигна ръка да поздрави Духър, което не остана незабелязано от съдебните заседатели.
Но Дженкинс искаше неговите показания да свържат замърсената кръв с Духър.
— Доктор Харис, вие ли сте личния лекар на обвиняемия?
— Да.
— И на коя дата обвиняемият за последен път е имал час при вас?
Харис вече знаеше датата наизуст, но извади бележника си и като че ли се зачете в него.
— Беше рутинен преглед. Петък, трийсет и първи май, в два и половина.
— Петък, трийсет и първи май, в два и половина. Благодаря ви. Докторе, взимате ли кръв от пациенти в кабинета си?
— Разбира се.
— Често ли?
Той вдигна рамене.
— Понякога по десет пъти на ден, понякога повече.
Дженкинс кимна.
— Какво правите с тази кръв?
— Зависи защо съм я взел.
Глицки забеляза, че Дженкинс изпъна гръб и пое дълбоко дъх. Радваше се, че тя забавя темпото. Въпросите ѝ не бяха достатъчно точни. Не получаваше отговорите, които искаше. Аманда опита отново.
— Имах предвид, че след като вземете кръв, я слагате във флакони, нали?
— Да.
— И какво става с тях?
— Изпращаме ги в лабораторията.
— Добре. Преди това заключвате ли ги?
— Не.
— Имат ли други хора достъп до тях?
Харис не се чувстваше удобно, но се опитваше да съдейства възможно най-много. Отново погледна към Духър, виновно му се усмихна и отговори:
— Понякога.
— В зависимост къде стоят — на бюро, на табличка, в манипулационната при сестрата. Това ли имате предвид?
— Да.
— Преди да занесете флаконите в лабораторията, те често остават в кабинета ви и всеки, който е там, може да си вземе, така ли е?
Уморено изражение.
— Вече не е така, но да.
— Губили ли сте много от тези флакони, докторе?
— Не.
— Някога губили ли сте флакон, докторе?
— Да. Няколко пъти.
— Загубихте ли флакон в петък, на трийсет и първи май?
— Да.
— И чия беше тази кръв?
— Пациентът се казваше Лео Бандерас.
— Каква е кръвната група на господин Бандерас?
— А положителна.
Глицки погледна към другата маса. Тези показания бяха най-тежки за Духър. Защитата като че ли го знаеше, тримата седяха съсредоточени, чакаха да видят какво следва.
— Случайно знаете ли, докторе, по кое време е бил прегледът на господин Бандерас през този петък, трийсет и първи май?
Бавно, въпреки че знаеше отговора, Харис извади бележника си и провери още веднъж.
— Два без петнайсет.
— Или четирийсет и пет минути преди часа на обвиняемия?
За трети път Харис погледна Марк Духър. След това кимна на Дженкинс.
— Да.
Тя вдигна очи към стенния часовник. Беше достатъчно късно и след като свършеше с Харис, Томасино щеше да разпусне заседанието за уикенда, а заседателите цяла събота и неделя щяха да премислят тези необичайни съвпадения.
— Благодаря ви, докторе. Това е всичко. — Аманда мило се обърна към Фаръл: — Свидетелят е на ваше разположение.
Но Фаръл едва се бе надигнал, когато Томасино се обади:
— Следващото заседание ще…
— Ваша Светлост! — В гласа на Фаръл се усещаше паника. — Ваша Светлост, с ваше позволение, имам само няколко кратки въпроса и така в понеделник можем да започнем на чисто. А и докторът няма да има нужда да идва пак — добави той с надежда.
Съдията отново погледна към часовника, поклати отрицателно глава и удари с чукчето. Съобщи на Фаръл и на останалите, че следващото заседание ще започне в понеделник, в девет и половина.
37
Глицки, Тию и Дженкинс се наслаждаваха на малката си победа край маса в заведението на Лу Гърка. Глицки и Тию прегръщаха по един чай с лед, но Дженкинс надигаше двойно мартини, а отпред я чакаше още едно. Беше петък, за бога, а и си го беше заслужила.
— Хареса ми това с кръвта — обади се тя. — Дори и без ДНК-то на Бандерас пак мина добре.
Глицки сдъвка една бучка лед.
— Винаги може и по-добре — каза той, — но и така биваше.