Но сега папката седеше върху кухненския плот оттатък, докато той се преструваше, че чете показанията на Емил Балиан за колата на Марк, дъвчеше пица и пиеше втората или третата си бира за тази вечер.
Беше намалил радиото — пускаха Коледни песни. Не искаше да попадне на някое кънтри парче. Четеше показанията на Емил Балиан за пети или шести път, но от това те не ставаха по-смислени. Любопитният съсед не знаеше каква кола е видял в нощта на убийството.
Второто полувреме на мача на „Уориърс“ беше като второто полувреме на всички баскетболни мачове. Фаръл започваше да мисли, че трябва да променят правилата на професионалния баскетбол — да дадат на всеки отбор по сто точки и да ограничат играта до две минути. Резултатите ще са същите и на всички ще им се спести много досада.
Накрая той промърмори някаква ругатня по свой адрес, изключи телевизора, а после и радиото, отвори си още една бира, седна на канапето си с папката в скута и продължи да се колебае.
Какво искаше да каже Сам с това, че вътре имало нещо и за него, не за процеса?
Страниците бяха много. Първата беше от годишник от гимназията. Даян Тейлър, широко усмихната, типична гимназиална снимка, под нея списъкът на организациите, в които бе членувала и наградите, които бе спечелила — Комитет по ученически сборове, Клуб по дебати, Шах клуб, Отбор на мажоретките, Клуб по биология, Плувен отбор, Научна награда на Американската банка, Пълноправен член на федерацията на стипендиантите в Калифорния, участник в Организацията по национални заслуги.
Уес обърна на следващите страници. Още годишници, снимките, които я показваха такава, каквато е била — жизнерадостна, хубава, популярна.
И какво от това? Вестниците бяха пълни с подобни снимки на серийни убийци, които изглеждаха по същия начин и бяха направили пак толкова неща в гимназията. Не можеше да се съди по снимки. Уес без проблем си спомни собствената си гимназиална снимка — с прическата а ла „Бийтълс“ го бяха избрали за „Собственик на най-добра прическа“. Сега беше около петдесет на сто плешив. Според него това говореше достатъчно красноречиво за достоверността на гимназиалните снимки.
Но продължи нататък, обръщаше страниците и отпиваше от бирата си. Сега от снимки към ксерокс копия на оценките. Последен клас в гимназията — пълен отличен. Първи семестър в Станфорд — също. Втори и трети семестър — също. Четвърти семестър — спад в оценките и незавършен.
Значи нещо се беше случило по време на пролетния семестър на втората ѝ година. Уес бе ставал свидетел на подобни неща милион пъти. Това беше — той отново провери датата — 1968 година. Бяха се появили наркотиците. Бяха убили Мартин Лутър Кинг. Боби Кенеди. Чикагската демократична конвенция и Хъмфри, а след това и Ричард Никсън. Америка се разпадаше. Уес нямаше да се учуди, ако 1968 година поставяше рекорд по ниски университетски оценки. Някой трябваше да проучи този въпрос, да получи правителствена стипендия. Но какво означаваше това?
Нищо не означаваше. Просто поредния пример за човек — в случая Сам — който виждаше това, което иска да види. Той допи бирата си и отиде да си вземе още една. Трябваше да си ляга.
Но нещо го дърпаше обратно към канапето, към папката. Дължеше нещо на Сам, нали?
Нищо не ѝ дължеше. Тук тя грешеше, а той беше прав. Тя му бе причинила болка, не той на нея. Тя продължаваше да го наранява.
Следващите прихванати с телбод страници, общо четирийсет и две, бяха ксероксни копия на извадки от дневник, изписани с уверен женски почерк — по два дни на страница, първите осемдесет и три дни от годината до двайсет и трети март.
Той изчете всичко. Даян пишеше забавно и с чувство за хумор. Все още участваше в състезания по плуване. Учеше немски, химия, биология и западни цивилизации, притесняваше се, че предметите са много лесни, че няма да е готова за факултета по медицина. Имаше две близки приятелки — Максин и Шарън, а на четиринайсети март се беше запознала с Марк Духър, първия мъж, споменат в романтична светлина в този дневник.
Никакви наркотици, никакъв секс. Дори и следа.
На седемнайсети март беше отишла на бейзболен мач между колежански отбори с Марк Духър. Сандвичи. Целувка за лека нощ.
Последното изречение от двайсет и втори март: „Марк и аз се целувахме. Първо гадже тази година. Уау! Мислех, че е от дъха ми“.
Последното изречение от двайсет и трети март: „Утре среща с Марк. Нямам търпение“.
Уес обърна последната страница и пребледня. Следващата купчинка листове съдържаше още ксероксни копия на страници от дневник, отново по два дни на една страница, започващи от двайсет и четвърти март, но на тях не беше записано нищо. Той започна да ги обръща.