— Да.
— Значи няма причина да се вярва, че кръвта във втория флакон, открита на местопрестъплението, изобщо е била в кабинета ви, нали?
— Да.
В свободното си време през уикенда, когато не говореше с доктор Харис и сред размислите си за Даян Прайс, Фаръл се беше опитал да се съсредоточи върху Ейб Глицки. Искаше му се да бе имал повече късмет при съставянето на план за него, защото в момента лейтенантът се намираше на свидетелското място и Фаръл се приближаваше към него, без да знае какво да каже.
Показанията на Глицки, дадени в продължение на над два часа и умело ръководени от Аманда Дженкинс, бяха навредили доста. Това се дължеше главно на авторитетното държане на Глицки на свидетелското място — щом той подозираше Марк Духър, значи имаше защо. Беше професионално ченге и нямаше за какво да се натяга. Всъщност ръководеше отдел „Убийства“. Според него обвиняемият бе виновен. Заради него делото на Духър е влязло в прокуратурата и на предварителното изслушване са го обвинили.
— Лейтенант, първо ни запознахте с версията на Марк Духър за събитията на седми юни, а след това и с вашата собствена интерпретация за тях, която ви е довела до заключението, че трябва да го арестувате за убийството на съпругата му. Заради съдебните заседатели бихте ли ни дали пример за конкретна лъжа, която Марк Духър е изрекъл в показанията си пред вас в нощта на убийството?
— Голяма част от тези показания бяха неверни. Затова говорят и всички други свидетели тук.
— Да, но имате ли доказателство, с което да ни докажете, че господин Духър е лъгал? Например разписка, която да показва, че наистина е пазарувал в центъра, а твърди, че е отишъл в ресторант „Деларома“? Нещо такова.
— Имам показания от други свидетели — повтори Глицки.
— И съдебните заседатели ще решат на кого от тях да повярват, лейтенант. Но нека се върнем на въпроса ми за трети път — вие лично имате ли нещо, което да можете да ни покажете или да ни опишете, което доказва каквото и да е за действията на Марк Духър в нощта на убийството?
Глицки запази присъствие на духа и се замоли Дженкинс да се обади и да възрази за нещо. Надяваше се, че показанията на останалите свидетели на обвинението — погледнати заедно — представляват доказателство. Но нямаше нищо конкретно и Фаръл го притискаше.
— Не, разписки нямам.
— Не е ли вярно, лейтенант, че не разполагате с нищо, което да доказва, че господин Духър ви е излъгал дори съвсем малко?
— Така погледнато, не.
— Така погледнато или изобщо? Имате ли нещо конкретно, или не?
Фаръл щеше да изстиска желания отговор от него. Ейб се обърна към Аманда. Не можеше ли да се обади, че това са предположения или подвеждане на свидетеля, или нещо такова? Очевидно не.
— Не.
Но Фаръл нямаше да тържествува за тази малка победа. Той просто кимна доволен и се прицели в следващата си мишена.
— Лейтенант Глицки, като разследващ случая, анализирахте ли докладите на разследвалия местопрестъплението сержант Грендъл и лабораторните доклади на кръвта от господин Дръм?
— Да.
— И не чухте ли как и двамата потвърдиха, че не са открили доказателства, които да свързват Марк Духър с престъплението?
— Не.
Изненадан поглед. В галерията започнаха да шушукат. Някои от заседателите се намръщиха и се приведоха напред. Фаръл се приближи към лейтенанта.
— Не сте чули да го казват?
— Не, господине. Това бяха изводи, които вие направихте.
Фаръл замръзна. Глицки го беше вкарал в капан. Показанията на Грендъл — ножът, отпечатъците от пръсти — не изключваха присъствието на Духър на местопрестъплението. Нито пък замърсената кръв на Дръм.
Но и той можеше да играе на тази игра. Щяха да потанцуват малко.
— Ваша Светлост — каза Фаръл, — бихте ли казали на свидетеля да отговаря единствено на въпросите, които му задавам?
Съдията го направи — порицание заради съдебните заседатели. Виждате ли, казваше им Фаръл, лейтенант Глицки не играе по правилата.
Уес наклони глава.
— Лейтенант, чухте ли доктор Страут да идентифицира кухненския нож, веществено доказателство на обвинението номер три, като оръжието на убийството?
— Да.
— Чухте ли показанията на сержант Грендъл, според които единствените отпечатъци по ножа са принадлежали на господин и госпожа Духър и напълно съвпадат с нормална кухненска употреба?
— Да.
— Чухте ли показанията на сержант Грендъл за хирургическата ръкавица, намерена на местопрестъплението?
— Да.
— Ами тогава, лейтенант, нека ви попитам следното. Според вашето професионално мнение защо господин Духър е сложил хирургическа ръкавица, ако е знаел — както би трябвало — че отпечатъците от пръсти вече са по целия нож?