— За да насочи към кражба.
— За да насочи към кражба?
Веднага щом Фаръл повтори въпроса на Глицки, разбра, че прави огромна грешка. Глицки се обади, преди да успее да го спре.
— Без ръкавицата няма доказателство за крадец.
Фаръл запази самообладание, изведнъж му се бяха паднали лоши карти. Не можеше да остави нещата така.
— Но все пак, лейтенант, сержант Грендъл не каза ли, че по ръкавицата няма отпечатъци?
— Да.
— Няма нищо, което да свързва господин Духър с ръкавицата?
— Няма — налагаше се да признае Глицки.
Фаръл реши, че е мъдър ход да смени тактиката. Ето сега, знаеше той, нещата бързо ще станат сериозни, затова си пое дъх и застана в центъра на съдебната зала. В очите на съдебните заседатели представляваше изправен пред морална дилема човек.
Най-накрая взе трудното си решение и се обърна към Глицки:
— Лейтенант, слагате ли хирургически ръкавици, когато разследвате кърваво местопрестъпление?
Дженкинс скочи и възрази, но Томасино беше на друго мнение.
Глицки кимна.
— Да.
Според Фаръл, нямаше какво да се добави. Той беше забелязал по-голяма цел.
— В началото на тази година и по-точно към края на месец април прекарвахте ли много време в болницата „Сейнт Мери“?
Дженкинс удари масата с пестник и скочи от стола си.
— Ваша Светлост! Протестирам! Какво общо има този въпрос със смъртта на Шийла Духър?
Но този път Фаръл нямаше да седи и примирено да чака решението на съдията.
— Страхувам се, че има много общо, Ваша Светлост. Това ще стане ясно по време на делото. Или ще задам въпросите си сега, или ще помоля за позволение повторно да призова лейтенант Глицки.
Очите на съдията почти се скриха под гъстите му вежди. Той обяви почивка и повика адвокатите в кабинета си.
Глицки остана на свидетелското място. Не му се ходеше другаде. Не искаше да говори с никого.
Духър и Кристина бяха допрели глави и разговаряха шепнешком, а телата им говореха толкова ясно за чувствата им, че беше чак неловко. В този момент той се опита да си представи обективно Духър — бял мъж на средна възраст в най-добрите си години. Поддържаше формата си. Изглеждаше добре. Естествено, че можеше да привлече красива млада жена.
Глицки го разучаваше и се опитваше да си го представи в момент на ярост. Или пък всичко е било спокойно и премислено? Как беше възможно нито едното, нито другото да си личат? Но нямаше никакъв видим знак, никакъв начин да се разбере какво беше направил Духър, освен от това, което бе оставил зад себе си.
Само че Глицки знаеше.
Духър го погледна, може би почувства продължителния му поглед. Очите им се срещнаха за частица от секундата, неговите бяха празни, без никаква реакция, като че ли Глицки не съществуваше, след това той отново се обърна към Кристина.
В галерията големите тълпи от първите дни се бяха стопили след решенията на съдията кои теми ще бъдат засегнати, но всички места изглеждаха заети, въпреки че в този момент до перилата се бяха събрали купчина репортери. Беше им замирисало на прясна плячка и Глицки се страхуваше, че става въпрос за него.
— Добре, лейтенант. Спомняте ли си въпроса, който ви зададох, дали сте имали случай да прекарвате много време в болницата „Сейнт Мери“ напролет тази година, около времето на убийството на Шийла Духър?
Глицки го гледаше предпазливо.
— Да.
— Колко дни.
— Не зная точно. Трийсет или четирийсет.
Фаръл щеше да е проклет, ако попиташе защо и по този начин осигуреше на Глицки съчувствие за това, което бе преживял. Жена му бе умряла от рак. Заседателите можеше и да не го знаят. За Уес моментът беше труден — лично той съчувстваше на Глицки. Но нямаше как. Трябваше да получи тези показания.
— Посетител ли бяхте, или пациент?
— Посетител.
— И през тези трийсет или четирийсет дни намирахте ли се близо до манипулационна?
— Да.
— Бяхте ли свидетел на взимане на кръв?
— Да.
Глицки знаеше накъде отива Фаръл и студено погледна Аманда. Ала явно адвокатите се бяха разбрали в кабинета на съдията. Артилерията атакуваше.
— Да.
— Спомняте ли си да сте виждали флакони с кръв да стоят на табла или маса в манипулационната?
— Да.
— Пазеха ли ги по някакъв начин? Заключени ли бяха?
— Не.
— Добре. Благодаря ви, лейтенант. Това е всичко.