— Така е, благодаря.
Дженкинс се обърна към Глицки и той ѝ кимна окуражително. Аманда подлудяваше от начина, по който свидетелят отговаряше на въпросите ѝ, но не искаше да губи търпение. Тя пое въздух и отново се обърна към Балиан.
— Добре, господин Балиан. По време на тази разходка забелязахте ли нещо необичайно?
— Да. Пред дома на семейство Мъри имаше паркирана друга кола.
— Друга кола. Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че не беше на семейство Мъри колата или пък току-що си бяха купили нова, затова се зачудих кой ли им е на гости.
— Бихте ли описали колата, господин Балиан?
— Последен модел светлокафяв лексус с персонализиран номер, на който пишеше ESKW.
Дженкинс предостави снимка на колата на Духър като веществено доказателство. Табелката представляваше хумористично изписване на „Esquire“ — рекламата на Духър, че е адвокат.
— И на коя улица беше паркирана тази кола?
— Накрая на моята улица, „Казитас“.
— Което е колко далече от „Рейвънууд“?
— Две пресечки.
— Видяхте ли тази кола пак?
— Разбира се. На следващия ден, затова си го спомням толкова ясно. — Балиан се развихряше, гореше от ентусиазъм. Глицки знаеше, че тук може да почне да преувеличава и се надяваше Дженкинс да го възпира.
— И къде видяхте тази кола?
— Беше паркирана на алеята пред Рейвънууд Драйв, номер 4215. Затова още стоях пред нея, когато от полицията дойдоха на следващия ден. Мислех да мина и да видя къщата, в която е станало убийството — даваха я по телевизията — и пред нея стоеше тази същата кола, а аз седях там и се чудех каква е връзката.
Когато дойде неговият ред, Фаръл се стегна. Докато Дженкинс му предаваше свидетеля, той се наведе към Кристина и Марк и прошепна:
— Почти не е честно.
Той бавно се изправи, изпълни малко представление, като се престори, че чете от някаква папка пред него и си подготвя въпросите. Най-накрая вдигна глава и се усмихна на свидетеля.
— Господин Балиан. През нощта, за която говорим, седми юни, преди да започнете разходката си, сте вечеряли със съпругата си в дома ви. Спомняте ли си какво вечеряхте?
Кристина забеляза как Глицки и Дженкинс се споглеждат. Трябва да са знаели, че подобно нещо предстои, но от това не им ставаше по-леко.
Емил Балиан кръстоса ръце и се намръщи.
— Не знам.
Фаръл отново се консултира с папката пред него и сам сбърчи вежди.
— Не знаете ли? Но във втория ви разговор с полицията не сте ли казали на лейтенант Глицки, че сте яли говеждо със зеле онази вечер?
— Мисля, че така казах, но…
— Разпечатката от този разговор е пред мен, господин Балиан. Искате ли да я видите?
— Не. Знам, че това казах.
— Но при един следващ разпит пак ли бяхте толкова сигурен, че това сте вечеряли?
Балиан кимна.
— Не съвсем. Но това беше вече седмица и нещо, след като за пръв път говорих с полицията и Елинор ми напомни, че във вторник онази вечер сме имали свинско с ябълков сос. Предишната вечер беше говеждо. Но това няма нищо общо с колата — завърши осъдително той.
— Сега спомняте ли си какво е било — свинско или говеждо?
— Не, не съм сигурен.
Фаръл остави бележника си и отиде в средата на залата.
— Господин Балиан, пийнахте ли си с което и да е от тези ястия? Да кажем, че е било говеждото.
— Обикновено с говеждо пия бира.
— Една бира? Няколко бири?
— Понякога са няколко.
— А със свинското? Със свинско пиете ли?
— Понякога. Бяло вино.
— Чаша, две?
— Да.
— Но онази вечер не си спомняте какво сте яли или дали сте пили нещо?
— Не съвсем.
— Ала признавате, че вероятно сте консумирали няколко питиета — такъв е навикът ви — независимо дали сте яли говеждо или свинско?
— Това беше първото, което казах, нали? Че не знам.
— Така е. Първото, което казахте, беше, че не си спомняте какво сте яли. Но сега да продължим с онова, което твърдите, че си спомняте — колата с табелка ESKW. Видели сте я паркирана на вашата улица във вторник вечерта, на седми юни.
Чувствайки се по-сигурен в тази област, Балиан се намести на стола си, разхлаби яката и възела на вратовръзката си.
— Видях я. Беше паркирана пред дома на семейство Мъри.
— А вие къде бяхте? Покрай нея ли минахте?
Мълчание. Накрая:
— Бях от другата страна на улицата.
— От другата страна? Пресякохте ли да разгледате колата по-добре?
— Не, много добре си я виждах и така. Не съм я разучавал подробно. Просто я забелязах, както се забелязват нещата. Не беше кола от нашата улица.