— Ще се справиш чудесно.
Но Кристина клатеше глава.
— Не, не е там въпросът. Не се притеснявам дали мога да го направя. Знам какво ще я питам — репетирала съм го стотици пъти. Както казвате вие, ще я изям на закуска. Но трябва да ти кажа, че това не ме кара да се чувствам добре. Не мисля, че съм родена за тази работа.
Той покри дланта ѝ с двете си ръце и се наведе към нея.
— За какво мислиш, че си родена, Кристина?
— Наистина не знам. Нещо без такива конфронтации, предполагам. Трябва да има нещо в правото, което…
— Не — прекъсна я той. — Нямам предвид правото. Не говоря за професионалния ти живот. За него каквото и да решиш, ще се справиш. Говоря в личен план. Какво си родена да правиш?
Тя отново започна да рови в солта. Оркестърът свърши една песен и започна друга.
— Вече не знам, Марк. Не мисля за това.
— Но едно време знаеше.
Кристина сви рамене.
— Имах мечти. Сега… — Тя прехапа устни. — Глупаво е. Порастваш, всичко се променя и това, което си мислиш, че си искал, вече изобщо не стои пред теб като възможност. — Младата жена го погледна.
Духър взе дланта ѝ в своята и нежно я целуна.
— Мислиш си, че стар мъж като мен, по дяволите, аз съм почти на петдесет, че няма начин да искам същото, за което ти си мислила, че си родена…
— Аз не…
Той докосна устните ѝ с показалеца си.
— Става въпрос за бебета, семейство, нормален живот като на родителите ти. За това ли си мислела, че си родена?
Кристина стисна устни. Очите ѝ се насълзиха и тя кимна.
— Защото — продължи той, — можем да го направим. Можем да имаме колкото деца искаш. Първия път не се справих много добре, може би сега ще имам възможност да започна отначало. Заедно с теб.
Тя доближи главата си към неговата. Духър я прегърна и усети как раменете ѝ се отпускат. Той прошепна:
— Каквото и да искаш, Кристина, то е възможно. Можем да го направим. Каквото искаш. Каквото и да е.
Нат Глицки остави съобщение за сина си в отдел „Убийства“, след това излезе да се бори с поредната буря, пристигнала този път експресно от Аляска. Стигна до къщата на Ейб и освободи Рита за вечерта. Щеше да откара тримата си внуци в центъра, там щяха да се срещнат с баща си в Имперския палат в Чайнатаун. Нат черпеше.
Годината беше достатъчно тежка за семейството, а след показанията на Ейб пред съда чувствителният към тези неща личен сеизмограф на Нат бе доловил проблеми с момчетата и това го притесняваше. Така беше и сега. Баща им още не се беше появил и недоволството нарастваше.
— Не разбирам защо — мръщеше се Джейкъб — татко винаги закъснява, независимо за колко часа планираме нещо, дори и да е на пет минути път от работата му.
— Той работи, Джейк, в момента участва и в процес. — Но и Нат се притесняваше и проверяваше часовника си на всеки пет минути. — Ще дойде. Сигурен съм, че идва насам.
— Коледата също. — Айзък беше много пестелив в приказките напоследък. Смъртта на майка му бе изтрила детското в него, а сега сърдитият, източен и гневен тийнейджър ядно гледаше към дядо си от другата страна на масата. Айзък беше най-големият и на него му бе най-трудно, но според Нат нито едно от момчетата не се чувстваше добре.
До тях спря сервитьорка и им предложи ново меню — всякакви видове заек, пиле, говеждо или свинско, различни морски деликатеси (Нат не винаги постеше), зеленчуци и спагети, всички в малки бели чинии, които се трупаха бързо в единия край на масата. Накрая сервитьорите брояха чиниите и смятаха дължимата сума — просто и ефикасно.
— Значи четете за баща си по вестниците? — Нат не мислеше да се предава. Знаеше на какво се дължат подводните течения и беше наясно, че единственото, което може да направи, е да говори с тях. Но нито едно от момчетата не се обади, затова той продължи: — Кофти ли ви е в училище?
О Джей, който седеше до Нат, беше най-малкият и търсеше да прочете нещо по лицата на братята си, но те се преструваха на много заети с алуминиевото фолио на пилешките крилца, така че той взе инициативата.
— Не вярвам, че татко е лъжец. Не мисля, че ни е излъгал.
— Млъквай, О Джей — обади се Джейкъб. — Той прави каквото трябва да прави, това е всичко. Татко е ченге. Не е едно и също.
— Кое не е, Джейк?
— Правилата.
На Нат не му се говореше за това.
— Татко ви никакви правила не нарушава, Джейк. За него важат същите правила, които важат за всички останали.
Айзък изсумтя.
— Четеш ли вестници, дядо? Гледаш ли телевизия?
— Случва се.
— Е, и?
— Какво и?
— Какво мислиш?