— Мисля, че онзи Духър е убил жена си и има добър адвокат. Баща ви го арестува, защото смята, че той го е направил. Знаете, че не е вземал никаква кръв от болницата.
Айзък не беше много сигурен и заби очи в масата. Обади се Джейкъб.
— Всъщност няма значение, дядо. Всички мислят, че той го е направил.
— Не всички — каза Нат. — Аз не мисля така. И вие, момчета, не бива да мислите, че това е вярно. Някой, ако тръгне така да ви говори, кажете му, че в главата му има въздух под налягане.
— Но защо продължават да го повтарят? — искаше да знае О Джей.
— Защото хората не познават баща ви. И знаят или искат да вярват, че съществуват ченгета, които правят лоши неща, които лъжат и мамят и подставят улики, за да печелят дела. Но баща ви не е такъв. Сега му е тежко, точно както на вас. Трябва да му помогнете.
Айзък не беше съгласен и клатеше глава.
— Защо? Той с нищо не ни помага. Сутрин излиза, нощем се прибира, събота и неделя никакъв го няма. Работа, работа, работа и ни оставя на Рита. Просто не иска да е с нас. Очевидно е. Напомняме му за мама.
— Ако искаше да е с нас, сега щеше да е тук — обади се Джейк.
О Джей едва сдържаше сълзите си.
— Просто искам мама да се върне. Тогава дори няма да имаме нужда от татко. Тогава всичко ще е наред.
Нат протегна ръка и покри дланта на най-малкия си внук.
— Имате нужда от татко си, О Джей. Майка ви няма да се върне.
— Знам — каза той. — Вече всички го знаят. — Гласът му трепереше. — Просто бих искал да се върне, това е всичко.
— Не мисля, че имаме нужда от татко — поде Айзък. — Виж ни сега. Къде е татко? На кой му пука? Ние си се грижим един за друг. О Джей, спри да плачеш.
— Не плача.
— Айзък, остави го! — Джейкъб бутна по-големия си брат. — Ако иска, нека плаче.
— Ама аз не плача!
— Ш-ш-шт, всичко е наред. — Нат се усмихна на хората от останалите маси, които се бяха обърнали и ги наблюдаваха. — Хайде да говорим тихо, искате ли? А, ето го и баща ви.
Единайсет часа, кухнята на Глицки.
— Ейбрахам, имат нужда от теб.
— Всички имат нужда от мен, татко. Гади ми се от хора, които имат нужда от мен. Нямам какво да им дам.
— Просто им отдели време. Само това им трябва. Отдели им малко от времето си.
— Нямам време. Не разбираш ли? Всяка минута от денонощието…
— Но те са твоя кръв. Това е твоя отговорност.
— Не и по този начин.
— Какъвто и да е начин, Ейбрахам. И те не са искали да бъдат тук, не и по този начин.
Глицки спря да обхожда стаята и се отпусна на табуретката в средата на голямата стая. Баща му се облегна на хладилника. Гласовете им бяха ниски и остри. Не искаха да събудят Рита, която спеше под слабата светлина на елхата в другата стая.
— Знаеш какво стана днес на процеса, нали, татко? На мен какво ми се случи… Имаш ли представа?
— Разбира се. — Нат докосна челото си. — Да не мислиш, че тук горе има швейцарско сирене? Но знаеш ли какво ще се случи през следващите няколко месеца тук, Ейбрахам, ако не започнеш да обръщаш внимание? Ще загубиш тези момчета. Сега кое е по-важно?
— Няма да ги загубя.
Нат поклати глава.
— Чу ли ме какво ти казах за тази вечер? Губиш ги, синко. Четат за тебе по вестниците, чуват лоши неща по телевизията. Откъде да знаят какво да мислят?
— Те знаят — каза Глицки. — Умни са. Познават ме.
— Това, Ейбрахам, са глупости. Вече не знаят, поне не са сигурни. Тази вечер Джейкъб каза, че за теб правилата са различни, не като за останалите. Това ли искаш да говорят за теб? Това ли ще ги научиш?
— Той не мисли така.
— Но го каза. Сега ще ми заявиш, че е имал предвид друго. Струваше ми се, че точно това му е в главата. Трябва му нещо, което да казва на приятелите си, когато те му говорят, че си нарушил правилата, затова е измислил това. Позволено ти е, защото си ченге.
Глицки наведе натежалата си глава.
— Господи, татко, уморен съм. Кога ще свърши тази лудост около Духър? Непрекъснато си мисля, че ако успея да намеря още някаква улика, нещо, което да не е толкова двусмислено… Защото иначе ще го оправдаят. Ще загубим.
Нат дръпна един стол и се отпусна до сина си.
— Значи ще го оправдаят, Ейбрахам. Светът няма да свърши. Просто поредният лош човек, това е всичко.
— Но тогава ще изляза аз виновен. Все едно всички обвинения към мен са истина.
— Което не е вярно. Хората, с които работиш, го знаят.
Глицки се засмя без капчица хумор.
— Красива теория, татко, наистина. Но това може да означава край на доверието в мен.
— Първо, няма да загубиш работата си. А дори и така да стане, ще си намериш друга.