— Но аз съм ченге, татко. Това работя, това съм.
Нат поклати глава.
— Първо си баща, а после ченге. Спреш ли да бъдеш ченге, тогава ще си баща. Твоите момчета имат нужда от баща, особено сега. Това е основната ти задача. Останалото — той сви рамене, — никой не знае за останалото.
В победата имаше нещо упойващо, без съмнение.
Уес още стоеше на бара в яхтклуба и обираше овации. Марк го беше накарал да дойде. Ще е важно да се появим на публично място, казваше той, особено за след края на процеса.
Вчера, след като Уес беше продължил да размазва обвинението и бе разпердушинил Емил Балиан, по телевизионните новини заговориха само за него, за „брилянтната“ му защита. Заглавието на първа страница на тазсутрешния „Кроникъл“ гласеше: „Ключовият свидетел на обвинението по делото «Духър» потъва“. Капацитетите единодушно настояваха за бързо оневиняване, а Уес се наслаждаваше на славата си.
Изведнъж сякаш светът разбра, че всъщност Уес Фаръл е истинският шампион, както и истински тигър като адвокат. След пет месеца изтощителна подготовка за процеса, часове и дни, прекарани в разучаване на разпити и анализиране на улики в мижавия му кабинет или в мръсния му апартамент, след раздялата със Сам и съмненията около приятеля му, най-накрая получаваше признание за това кой е, какво е направил — сладкия, сладкия, сладкия нектар на успеха, който толкова дълго време му убягваше.
Беше почти един часът и практически купонът вървеше към края си. Зад него сервитьорите вече сгъваха масите. Музикантите прибираха инструментите си. Уес беше сам на бара и се наслаждаваше на шестото или седмото си питие, мислейки си, че в края на краищата може би всичко си е заслужавало.
Кристина и Марк си бяха тръгнали с лимузината и по-късно Уес трябваше да вземе такси, но това нямаше значение. Още не беше готов да приключи.
Марк — старият му приятел — беше прав за това парти. Марк и Кристина може и да обраха погледите, когато влязоха, но той, Уес Фаръл, бе сензацията на вечерта. Всички бяха чели днешния вестник, бяха гледали новините през последните дни. Първа страница, много благодаря. Да, той печелеше, печелеше, печелеше, фамилията им разгонваше и раздаваше визитки.
Барманът Джоко му беше станал пръв приятел. Представете си, работягата Фаръл да се сдуши с бармана на яхтклуба „Сейнт Франсис“. В портфейла си Уес имаше поне половин дузина визитни картички на хора, на които трябваше да се обади, които могат да познават други хора, нуждаещи се от неговите услуги. Къде се е крил досега, това питаха всички.
Почувства ръка на рамото си и ето че архиепископът на Сан Франциско го питаше дали не иска да изпие едно питие за последно с него. Най-накрая, след цял един посредствен живот, Уес започваше да се движи в кръговете на Духър. Господи, това беше опияняващо!
И още едно питие с Джим Флеърти нямаше да му навреди — още малко от онова малцовото. Те докоснаха чашите си.
— Страхотен купон, Ваше Превъзходителство. Надявам се да сте събрали милион долара.
— Триста и десет хиляди от залози — каза той. — Нов рекорд. Такъв щедър град. — Флеърти отпи от чашата си. — Като че ли и вие прекарвате доста добре. По-голямата част от вечерта само вас ухажваха. Ще отървете Марк, нали?
— Така изглежда. Не искам да се хваля, но наистина съм ги подгонил.
Архиепископът въздъхна.
— Как изобщо се стигна до това?
Фаръл му хвърли кос поглед.
— Лошо е да си създаваш врагове в полицейското. Глицки е кофти ченге.
— Което току-що получи повишение.
Още един поглед. Какво намекваше Флеърти? Не можеше точно да определи, затова сви рамене. Но изведнъж от устата му изскочи:
— Съмнения ли имате?
— За Марк? Никога. Просто обвиненията… Не може да не променят малко гледната ви точка, нали?
— Не, така е. Аз самият, честно казано, имах някои съмнения. Чудиш се при колко други дела се появяват като че ли от нищото свидетели, които твърдят, че са видели нещо, чули са нещо или са го помирисали. Силата на внушението ли е това?
— Сигурно — отпи отново архиепископът.
— Ваше превъзходителство — започна тихо Фаръл, — да не би да се колебаете дали да свидетелствате за нас?
— Разбира се, че не.
— Хубаво, защото не знам дали ще имаме нужда от вас, но ако имаме, не бих искал да ни затръшнете вратата.
— Разбирам.
И двамата се загледаха навън през размазаното от дъжда стъкло. Едва чуваха вятъра, който превиваше кипарисите почти до земята.
— Ужасна нощ, нали? — обади се Флеърти. — Знаете ли, когато всичко това свърши и Марк е оневинен, трябва по някакъв начин да го компенсираме. Първо губи жена си, което си е достатъчно ужасно, след това идва и този процес. Изцедиха го. Не знам как се справя.