Накрая си възвърна спокойствието. Постепенно лицето му се отпусна.
— Става въпрос за закона — почти прошепна той, — а не за личности. Въпреки че, госпожо Дженкинс, малко ми е неудобно. Със сигурност сте знаели за този свидетел преди и ако е така, името му е трябвало да фигурира в списъка.
Говореха за Майкъл Рос. В първите дни на разследването Глицки бе отишъл в голф клуба „Сан Франциско“ и бе прегледал разписките за нощта на седми юни. Майкъл Рос беше платил за кофа топки за голф с кредитна карта Visa в осем часа и седемнайсет минути. Глицки бе донесъл разписката на Дженкинс и двамата я бяха обсъдили в малкия ѝ кабинет.
Глицки си спомняше добре този момент. Докато седеше зад бюрото си, Дженкинс започна да гледа отнесено, докато прехвърляше разписката в ръцете си. Той усети, че ѝ хрумва нещо.
— Защо не отидеш да разпиташ този Рос, Ейб? Не е необходимо дори да си носиш касетофона. Сигурно нищо няма да излезе. И не го записвай, докато не сме поговорили какво ти е казал.
Глицки беше ченге от достатъчно дълго време, нямаше нужда от подробни указания. Дженкинс не предлагаше нищо незаконно — просто можеше да се каже, че се опитва да спести на Ейб писането на купчина безсмислени доклади. Това дори процедурно не беше подозрително. В процеса на всяко разследване той разпитваше много хора и често тези разпити бяха съвсем обикновени, ограничени, нямаха нищо общо с дадения случай. Защо да се записват?
Разбира се, в този случай Глицки знаеше какво се опитва да му каже Аманда — искаше да ограничи това, което ще трябва да подаде на Фаръл. Още отначало беше наясно, че откъм доказателства делото им е слабо и ако получеше възможност, щеше да прекара защитата, което и правеше в кабинета на Томасино рано в петък сутринта.
Като се изключи Пери Мейсън, в истинските дела изненади не можеше да има. Процесът, при който обвинението беше длъжно да предаде на защитата всички доказателства във връзка с делото, трябваше да гарантира, че защитата е видяла всички карти, преди играта да започне. Победителят се определяше от разиграването на картите.
Дженкинс предоставяше на Фаръл списък с вероятните свидетели, които щеше да извика по време на процеса. Не беше длъжна да призовава всички от списъка или дори който и да е от тях, но не можеше да призове никой, който не се намираше в този списък.
А Майкъл Рос не беше вписан.
Войната продължаваше с пълна сила. Дженкинс държеше пожълтялото парче хартия с името на Майкъл Рос и номера на кредитната му карта и добави, че го е ксерокопирала от двете страни и го е предала на Уес Фаръл, когато той е поискал документите по списъка на свидетелите.
— Вярно ли е, господин Фаръл? Имате ли копие от този документ?
— И какво от това, Ваша Светлост? Какво означава този документ? Дори я питах, през юни или юли, какво означава това, а тя ми отговори, че означавало каквото означавало. Затова търся в списъка ѝ Майкъл Рос и такъв няма, и тя няма право да го призовава, прав ли съм?
— Призовавам го като опровержение.
Фаръл стовари ръката си върху креслото.
— От самото начало си знаела, че ще го призовеш. Не ми говори разни лайняни глупости.
— Господин Фаръл — напуши се и Томасино, — ако още веднъж чуя грубости от вас в този кабинет или от свидетелите ви, или от обвиняемия ви в съдебната зала, ще ви обвиня в обида към съда. Тук не водим улични борби, не сме рапъри и ако се осмелите да кажете дори „шикалки“ в мое присъствие, по-добре да имате непоклатима причина за това.
Фаръл се облегна на стола си.
— Съжалявам, Ваша Светлост. Не съм го казал като израз на неуважение.
— Както и да сте го казали, то е израз на неуважение и няма да го търпя. — Томасино се обърна към Дженкинс. Като че ли на никой нямаше да му се размине. — Що се отнася до вашия свидетел, госпожо Дженкинс, бихте ли ми обяснили как сте се сетили да включите това парче хартия в списъка на документите, а в същото време сте пропуснали името на човека в списъка на свидетелите?
— Ваша Светлост, той е свидетел като опровержение. Не знаех, че ще трябва да го призова, докато господин Духър не даде показания.
Глицки се забавляваше, като гледаше как Фаръл пелтечи, сяда на ръба на креслото, внимава да не каже някоя мръсна дума.
— Не мисля, че това е истината, Ваша Светлост — каза накрая той. — Кога е разпитала свидетеля?
— Лейтенант Глицки го разпита.
Глицки не пропусна възможността да настъпи Фаръл.
— Горе-долу две седмици след като клиентът ви уби жена си.
Но адвокатът не пое предизвикателството.
— Две седмици? — Той се обърна към съдията. — Ваша Светлост, две седмици. Знаела е, че ще го призове. Къде са бележките на Глицки, протокола от разпита?