Ейб се зарадва, когато този път Дженкинс покри него.
— Не съм го молила да записва разпита. Това беше предварителен разговор.
— Госпожо Дженкинс — започна Томасино, — не ми харесва това, което чувам. Като че ли нарочно сте се опитали да попречите на процеса за събиране на документация.
— Точно така, по дяволи… Така де!
Съдията посочи Глицки.
— А вие, лейтенант, не мога да повярвам това за вас.
Глицки сви рамене.
— Само изпълнявам нареждания, Ваша Светлост.
— Господин съдия. — Дженкинс нямаше да се даде току-така. — Как бих могла да впиша този човек в списъка със свидетелите? Не беше част от основното ми дело. Какво щеше да каже? Че не е видял Марк Духър на игрището за голф? Какво да направя, да представя списък на всички, които не са го виждали там? Горе-долу целият град, нали така? Всъщност обвинението прекрати призоваването на свидетели, преди да извика господин Рос. Ако господин Фаръл не бе отворил цяло гърне с червеи, като пусна клиента си да дава показания, нямаше сега да си говорим тук. Изобщо нямаше да се стигне до това.
— Добре, добре. — Томасино вдигна предупредително ръка. — Ще му позволя да даде показания.
Фаръл подлудя.
— Ваша Светлост, моля ви…!
Но накрая Томасино избухна:
— Господин Фаръл, аз ви моля! Отиваме в съдебната зала и господин Рос ще даде показания. Това е решението ми и не искам да чувам нито дума повече.
Майкъл Рос беше двайсет и една годишен студент от държавния университет в Сан Франциско — чисто подстриган, интелигентен, добре облечен. Според Глицки той беше последната им надежда, ако вече не бе и твърде късно. Но нямаше съмнение, че Дженкинс изигра тази карта прекрасно.
— Господин Рос — започна тя, — бихте ли ни казали какво правихте между седем и десет часа вечерта на седми юни тази година?
Рос имаше свежо и открито лице, седеше изправен на стола си, беше ентусиазиран, но същевременно сериозен.
— С жена ми сложихме дъщеря ни да си легне — той погледна към заседателите, — беше само на годинка и в седем часа я сложихме да спи. След това вечеряхме. Опекохме си хамбургери. Беше много хубава вечер и към осем попитах жена ми дали ще има нещо против, ако отида да ударя няколко топки.
Той като че ли реши, че тази част има нужда от допълнителни обяснения, поколеба се и после продължи:
— Както и да е, отидох в голф клуба „Сан Франциско“, избих една голяма кофа с топки и се прибрах.
— Кога си тръгнахте?
Рос се замисли.
— Бях си вкъщи в девет и половина, значи трябва да съм си тръгнал в девет и десет, и петнайсет, някъде там.
Дженкинс извади разписката, показа, че Рос си е взел кофата с топки в осем и седемнайсет и я вписа като веществено доказателство на обвинението номер четиринайсет.
— Значи, господин Рос, докато бяхте на игрището, отидохте ли на определена позиция, от която да удряте?
— Да.
— Къде беше това?
— След клуба завих наляво и спрях до третата позиция от края.
— Третата позиция от края отляво, след като излезете от клуба?
— Да.
Дженкинс отново извади таблата, които беше използвала при разпита на служителя от клуба и при кръстосания разпит на Марк Духър. Постави ги на статива до мястото на свидетеля.
— Бихте ли показали за съдебните заседатели, господин Рос, къде стояхте точно?
Той го направи.
— И колко далече бяхте от първата позиция, от онази, която господин Духър твърди, че е използвал онази вечер?
Рос хвърли поглед към Духър.
— Не знам точно. Шейсет-осемдесет метра, предполагам.
— Значи, господин Рос, да повторим. Вие сте отишли с кофата към осем и двайсет и пет, удряли сте топките от позиция на три точки от края на лявата страна и сте свършили към девет и петнайсет. Точно ли преразказах думите ви?
— Да.
— Добре. През това време, почти един час, докато стояхте на две позиции разстояние от последната позиция отляво, видяхте ли по някое време обвиняемия Марк Духър на последната позиция?
— Не, никого не видях. На последната позиция нямаше никой.
В съдебната зала се надигна шум. Глицки забеляза, че Духър се навежда и прошепва нещо на Кристина. Фаръл седеше с каменно лице, гледаше право напред, с ръце, кръстосани пред него на бюрото.
Дженкинс продължи:
— Видяхте ли господин Духър някъде по игрището по което и да е време през онази вечер?
Рос отново се обърна към обвиняемия, след това каза, че не го е виждал никога през живота си.