— Господин Рос, имаше ли някой на втора позиция? С други думи, на позицията до вас, между вас и последната?
— Не, аз бях последен.
— Нямаше никой нито на първата, нито на втората позиция през цялото време, докато сте си удряли топките за голф между осем и двайсет и пет и девет и петнайсет вечерта на седми юни тази година?
— Точно така.
Фаръл се опита да се усмихне, да създаде впечатлението, че това не е проблем. Според Глицки не успя. Изглеждаше няколко дни по-стар от Господ.
— Господин Рос — започна той, — дадохте показания, че през въпросната вечер сте си взели голяма кофа с топки, нали?
— Да.
— И колко топки има в една такава кофа?
Свидетелят като че ли се опита да си я представи.
Усмихна се, изпълнен с желание да помогне.
— Осемдесет или сто.
— Сто топки за голф. И вярно ли е, че сте били на вашата позиция и сте удряли тези топки в продължение на петдесет минути — от осем и двайсет и пет до около девет и петнайсет?
Рос си сметна наум минутите и кимна.
— Да.
— Това прави по една топка на около трийсет секунди?
— Горе-долу.
Фаръл обгърна с поглед заседателите.
— Може би съдебните заседатели не са запознати с това как стоят нещата на едно игрище за голф. Бихте ли описали подробно действията си?
Това се стори леко смешно на Рос, но той продължи с дружелюбен глас:
— Навеждам се, изваждам топката от кофата, след това или я слагам на поставката — можете да използвате една гумена поставка — или я оставям долу. Прицелвам се, заемам позиция, поемам дъх, отпускам се и замахвам.
Фаръл изглеждаше доволен.
— И след това отначало, нали? С всяка топка ли го правите?
— Бих казал, че да.
— А бихте ли казали, че удрянето на топката е доста интензивна дейност? Изисква ли много съсредоточаване?
Рос се засмя.
— Не прилича на нищо друго.
— Значи твърдите, че е интензивна?
— Да.
— Бихте ли казали, че изпадате в нещо като транс?
— Възразявам. Свидетелят не е специалист по трансовете, Ваша Светлост.
Дженкинс получи каквото искаше, но Фаръл с успех рисуваше картината. Ако Рос е удрял топка на всеки трийсет секунди и всеки път е повтарял всичките тези действия и се е съсредоточавал преди всеки удар…
— Не е ли възможно, господин Рос, някой да си удря топките на няколко позиции от вас и вие да не обърнете внимание?
— Не. Не губите представа за нещата около вас.
— Така ли? Значи си спомняте колко души са били на игрището?
Рос вдигна рамене, притеснен.
— Беше спокойна нощ. Вторник. Имаше по-малко хора от обикновено.
— Двайсетина човека?
— Не знам точно. Нещо такова.
— Всички ли бяха мъже?
— Не зная.
— Бихте ли ни казали грубо какви бяха мъжете? Бели, черни, испаноговорещи?
— Не.
— Имаше ли някой от другата ви страна? Зад вас, към офисите?
— През няколко позиции, да.
— Мъж ли беше или жена?
— Мисля, че беше мъж.
— Мислите? Колко беше висок?
Рос клатеше глава.
— Хайде сега, откъде да знам?
Фаръл се приближи до него.
— Няма хайде, господин Рос. Удряте по една топка за голф на всеки трийсет секунди и давате показания под клетва, че без съмнение през цялото това време е нямало никой на последната позиция?
Рос не се пречупи. Това го знаеше.
— Точно така.
Фаръл отпи глътка вода, даде си време да помисли върху следващите въпроси. Докато се върне до свидетелското място, вече ги беше намислил. А и имаше възможност да настъпи Дженкинс.
— Господин Рос, тъй като едва тази сутрин научихме, че ще свидетелствате по този процес, вие не сте говорили с никой от защитата преди, нали?
— Да.
— Говорили ли сте преди това с някой от обвинението или полицията?
— Да.
— Заклехте ли им се за дадените днес показания и те помолиха ли ви да подпишете?
— Не.
Това беше всичко, което Фаръл можеше да направи, за да атакува репутацията на Рос. Трябваше да потърси нещо друго.
— Какво следвате, господин Рос?
Той се зарадва на смяната в темата и лицето му светна.
— Криминално право.
Фаръл се изненада, но не неприятно.
— Наистина. Случайно да искате да направите кариера в правораздаването?
— Да. Искам да постъпя в полицейската академия на Сан Франциско.
Последва пауза, докато Фаръл формулираше следващия си въпрос.
— Следите ли делото по вестниците, господин Рос? По телевизията?
— Разбира се.
— Значи знаете, че със своите показания подпомагате обвинението?
— Да.
Повече от това Фаръл не можеше да направи. По-добре да престане, докато още имаше преднина.