Той едва намери сили да погледне Духър в очите.
— Не се съмнявам.
До обедната почивка новините за скритото оръжие на Даян Прайс се бяха разнесли из цялата сграда, заедно с безброй теории — искала е да застреля Духър, най-накрая е щяла да се самоубие, отчаян вик за помощ или само начин за привличане на внимание.
Даян твърдеше, че просто е станала грешка. От години носела оръжие за самозащита, още от няколко месеца след изнасилването — било е регистрирано, въпреки че нямала право да го носи скрито в дрехите си. Нямала никакъв план. Просто не разбрала, че на входа на Съдебната палата има метален детектор.
Естествено нито един професионален служител на закона в сградата не обърна внимание на това обяснение и Даян беше заведена на горния етаж, а Сам Дънкан побърза да се обади на адвоката на Центъра. Даян прекара три часа в ареста, преди да я освободят.
Всички в залата научиха какво се е случило на входа по време на обедната почивка.
На този фон Аманда Дженкинс стана и произнесе заключителното си слово. Фактите, твърдеше тя, говорят сами за себе си и не позволяват друга интерпретация освен тази, че вечерта на седми юни Марк Духър е убил съпругата си. Обвиняемият не е бил на игрището за голф по времето, за което твърди. Имат свидетел, който е идентифицирал колата му близо до къщата си по време на извършване на убийството, друг свидетел, който е бил на шейсетина метра от мястото, на което Духър твърди, че е бил, и не го е видял.
Защо не го е видял? Защото Духър не е бил там, дами и господа. Бил е вкъщи, убивал е съпругата си и е инсценирал грабеж. Обвинението е показало линейната последователност между взетата от кабинета на доктор Харис кръв на същия ден, в който Духър е бил там — в разстояние само на няколко минути. И след това същата тази кръв, не от най-разпространената кръвна група, замърсена с ЕДТА, е била разплискана по леглото и тялото на Шийла Духър. Никой друг не би могъл да го направи, освен Марк Духър.
Дженкинс завърши с думите, че съдебните заседатели трябва да признаят Духър за виновен.
Фаръл стоеше, като че ли потънал в мисли, и разгръщаше бележника си на масата пред него. После бутна назад стола си и се изправи пред съдебните заседатели.
— Дами и господа — започна той, след това пристъпи още една крачка напред и снижи глас. Просто си говореше с тези хора, които беше опознал. Приятелски, като на близки. — Спомням си, че в училище, когато за пръв път ни учиха да пишем есе, имах учителка, госпожа Уилкинс… и тя казваше, че ако запомним само три неща за есетата, винаги ще получаваме отлични оценки. Първо — той вдигна един пръст — казвате за какво ще пишете. След това го пишете. И накрая правите резюме на онова, което сте написали. — Той се усмихна, по домашному, искрено. — Не бях от най-добрите ученици, но при нея имах само отличен. И оттогава не се притеснявам за есетата. Късмет е, че съм адвокат, предполагам, защото процесът малко прилича на есе. През последните няколко седмици слушаме показанията по това дело, опитваме се да разберем дали ще разрешим един въпрос и то отвъд всякакво съмнение: доказват ли уликите, че обвиняемият Марк Духър — той се обърна и го посочи — е убил съпругата си?
Уес отново се обърна към заседателите, заговори този път с по-остър глас, въпреки че едва се чуваше.
— Ще ви кажа нещо, дами и господа. Отговорът е отрицателен. Без никакво съмнение. Нека за последен път погледнем какво ви поднесе обвинението, какво казват, че са доказали.
Той спря и погледна през рамо Глицки и Дженкинс.
— Мотив? Естествено, че мъж, който очевидно е бил щастливо женен в продължение на двайсет и пет години за една и съща жена, ще има нужда от сериозен мотив, за да убие хладнокръвно съпругата си. Теорията на обвинението е, че Марк Духър го е направил заради парите от застраховката. Сега забравете за момент, че господин Духър е добре платен адвокат, че притежава къща, която струва милион долара, че пенсията му е осигурена. Забравете всичко това и се съсредоточете върху един въпрос: къде е доказателството за този мотив? Обвинението предостави ли ви свидетели, които да подкрепят която и да е част от него? Не. Никакви доказателства. Никакви свидетели. Едно просто предположение, неподкрепено от нищо фактическо.
Фаръл погледна към часовника — три и петнайсет. Имаше да говори много, но изведнъж с облекчение си помисли, че днес всичко ще свърши. Почти беше свършило. Той отиде до масата, отпи глътка вода и се върна на предишното си място.
— Сега нека поговорим малко за доказателствата по самото престъпление, доказателства, намерени на местопрестъплението, които според тях доказват извън всякакво съмнение, че съществува връзка между господин Духър и убийството.