Той замълча и погледна поотделно всеки един заседател, което му отне почти петнайсет секунди — цяла вечност в една съдебна зала.
— Точно така. Няма такова. Няма. Кухненският нож с отпечатъците? Те са оставени от използването му за кухненски цели. Хирургическата ръкавица? Къде е доказателството, че тя е на господин Духър, че той я е оставил там? Няма такова, просто защото това не се е случило. Тази ръкавица е донесена от крадеца, от убиеца, и е оставена там. Само това знаем за нея и то не ни говори нищо за Марк Духър. Значи нямаме доказателство, че господин Духър е бил на мястото на престъплението, никакво пряко или косвено доказателство. След това трябва да обърнем внимание дали Марк — Фаръл нарочно започна да го нарича по име — дори е бил в квартала. Господин Балиан казва, че е видял колата му паркирана на няколко пресечки разстояние, когато трябва да се е намирала на паркинга на голф клуба „Сан Франциско“. Но господин Балиан също така казва, че е разпознал кафяв лексус, като го е гледал по диагонал през широка улица в тъмното. — Фаръл поклати глава. — Не ми се вярва. И господин Рос не е видял това, което казва, че не е видял на игрището онази вечер. — Той сложи ръка на перилото, което го разделяше от съдебните заседатели. — Знаете ли, хората са смешна работа. Вие, аз, всички ние. Забелязали ли сте как понякога казваме нещо и не сме много сигурни в него, но въпреки това го казваме. Може да е нещо, което сме видели, история от преди много време, за която не си спомняме всички подробности, но запълваме празнините с нещо правдоподобно. Всички сме го правили и след като разкажем историята няколко пъти, вече не си спомняме кои части сме допълнили със закъснение. Това се е случило на господин Рос. Не мисля, че той нарочно е излъгал под клетва. Не, той е бил на игрището онази или може би някоя друга вечер, бил е на три позиции от края и си е спомнил, че не е видял никой на последната позиция. Но е казал на лейтенант Глицки, че е било онази вечер и така си е останало. За тези от вас, които са запознати с Шерлок Холмс, господин Рос е кучето, което не лае нощем. Не е видял никого. Това показание, дори и да е вярно до най-малките подробности, няма същата сила, която би имало едно негово изявление, че е видял Марк да се промушва през дупката в оградата. Може би Марк не е бил там по време на единия път, когато господин Рос е вдигнал глава. Марк признава, че е ходил до тоалетната и да си вземе кола. Тези показания са потвърдени от специалиста по голф Ричи Браун. Той казва, че Марк Духър е бил там през цялото време. Затова нека оставим господин Балиан и господин Рос. Предложените от тях доказателства са фатално противоречиви.
Фаръл изпусна дълга въздишка и още веднъж уморено се усмихна на заседателите.
— Чухте, че господин Духър внимателно е упоил жена си. След като я е убил, той е инсценирал кражба. Питам ви, ако вие тръгнете да планирате толкова сложно нещо, ако държите да покажете, че в къщата ви е влизал крадец, няма ли да инсценирате и влизане с взлом? Счупен прозорец? Избита с ритници врата? Каквото и да е? Дами и господа, на тази теория изобщо не може да се вярва. Не знам за вас, но аз чакам да се появи някой свидетел и да каже, че Марк е спрял колата си пред къщата, влязъл е вътре, след това е излязъл и отново е подкарал колата. Ей такива неща. Но нищо подобно не чух. Само слушах как госпожа Дженкинс ни говори, че щяла да докаже това и онова и аз продължавам да чакам, а доказателства просто няма. И знаете ли защо? Защото това не се е случило. Съдия Томасино ще ви инструктира, но искам да кажа няколко думи за тежестта на доказателствата при защитата. Ние не трябва да доказваме нищо. Но Марк Духър избра да даде показания, да изтърпи въпросите на госпожа Дженкинс в продължение на три-четири часа, за да ви каже какво е правил през нощта на седми юни. И с какво разполагаме? Нямаме доказателство за мотив, нямаме доказателство, че Марк е бил на местопрестъплението, когато то се е случило, нямаме доказателство, че дори е бил в квартала по това време. Накратко няма доказателства за нищо, да не говорим пък за доказателства, доказващи извън всякакво съмнение, че Марк Духър е виновен. Няма факти, които да го осъждат.
Фаръл привършваше.
— Дами и господа, аз съм адвокат защитник. Това работя. Защитавам хората и се опитвам да убедя съдебните заседатели, че доказателствата по делото не подкрепят присъда „виновен“.
Той си пое дъх. Процесът бе като война. Правиш всичко, което трябва, за да спечелиш. Беше стигнал дотук и връщане назад нямаше. Работил бе неуморно, за да убеди добрите съдебни заседатели, че е мъж на честта и е достоен за тяхното доверие. И сега щеше да ги излъже.