Преди няколко седмици нещата бяха станали критични.
— Марк, моля те.
— Само не ме докосвай, чу ли? Не става. Няма да се получи.
Той ядно ритна завивките, изправи се и веднага се уви в хавлията си. Обърна се, сграбчи падналия на земята юрган и го хвърли обратно на леглото.
— Покрий се, за бога!
— Не ми трябва да се покривам.
Със стисната челюст и гневен поглед той огледа тялото ѝ — изпъкналия корем, подутите гърди. Тя не можеше да повярва, че той я гледа по този начин. Харесваше ѝ как се е променило тялото ѝ през последните осем месеца.
— Това сега не ми действа — каза Марк.
— Кое?
— Нас двамата, ако трябва да знаеш. Ти и аз. Всичките тези съмнения.
— Какви съмнения? Нямам…
— Не говориш за тях, но аз ги виждам. Да не мислиш, че не знам какво ти се върти в главата. Мислиш, че много се възбуждам, като гледам как толкова много се стараеш.
— Не се старая за нищо, Марк. Ела да си легнеш. Просто ме прегърни. Нищо не трябва да правим.
— Ти не трябва да правиш нищо, а аз искам да правя нещо, не разбираш ли? Но не мога! С теб не мога! Нищо не се получава.
Той изруга и излезе от спалнята.
Не чувстваше вина или разкаяние. Когато го арестуваха, тя сама падна в ръцете му. Чрез съчувствието си Кристина бе привлечена от скърбящия съпруг, трагично и погрешно обвинен в убийство. Щеше да му помогне да се защити.
Беше прекрасно. Не би могъл да нареди нещата по-добре.
Но сега Кристина разваляше всичко.
Тя навлече една фланелена нощница и слезе долу, включи настолната лампа до мястото, където той седеше в библиотеката, прекоси стаята и се отпусна на канапето.
— Не искам да си мисля, че между нас нещата не вървят, когато ще си имаме бебе. Не искам да си мисля, че така не ти харесвам.
— Проблемът не е в това как изглеждаш, а в нас двамата.
Кристина се облегна на възглавниците. Очите ѝ паднаха върху чашата до него, почти празна.
— Да, пил съм. Може и още да пия. Проблем ли е?
Тя се загледа в него.
— Защо си толкова враждебен с мен? Какво съм направила, освен да те подкрепям? Не искаш бебето ли, Марк? Това ли е причината?
Като че ли напук, той изпи останалото си питие, преди да ѝ отговори.
— Не, не е това. — Бързо се изправи, взе чашата си и отиде до бара. Наля си още едно чисто питие. — Винаги съм разглеждал нещата от гледна точка на властта, Кристина. Само така ми е добре. Харесва ми, когато ме искаш, а виждам как ме гледаш сега.
— Никак не те гледам, Марк.
Но той клатеше глава.
— Обичаше ме такъв, какъвто бях, когато се срещнахме, когато ръководех фирмата и курът ми беше голям.
— Не е необходимо да говориш по този начин.
— Както искам ще говоря в собствената си къща.
Кристина разтърси глава и се изправи, тази вечер бе направила всичко възможно.
— Добре — каза тя, — но и аз не съм длъжна да слушам такива приказки в моята къща.
Почти беше стигнала до вратата, когато шепотът му я спря.
— Не чуваш ли какво ти говоря, Кристина?
Тя направи крачка към него и заговори с равен глас.
— Не мога да те позная, Марк. Съзнавам, че ти е трудно заради фирмата и не знам как се справяш с това. Но аз не се опитвам да отнема властта ти. Тук съм, до теб, опитвах се дори когато… — Кристина млъкна.
— Когато какво?
— Добре. — Още няколко стъпки до стола му. Отпусна се на ръкохватката. — Дори когато разбрах, че си ме лъгал.
Той присви очи, в които не се четеше нищо.
— Кога съм го правил?
Трябваше да му го каже. Беше стигнала дотук, може би щеше да помогне.
— Преди месец или два срещнах Дарън Милс в Стоунстаун. Спомняш ли си Дарън, стария ти партньор?
— Спомням си го, разбира се. И какво?
— По време на твоя процес Дарън вършил много работа с Джо Ейвъри в Лос Анджелис. Трябва да са приятели.
— Браво на тях.
Тя не му обърна внимание.
— Дарън реши, че ще ми е интересно да чуя как е Джо. Още си е там, знаеш ли? Отишъл е в нова фирма.
— Радвам се за него.
Кристина въздъхна. Жилото му беше отровно. Сложи ръка на корема си, сякаш да го предпази.
— Дарън спомена преместването на Джо в Лос Анджелис, как е станало толкова внезапно. Ти ми каза, че по преместването на Джо се е работило от месеци.
— Така ли?
— Дарън заяви, че не е вярно. Предложил си го внезапно на Управителния съвет няколко седмици преди това. Всички се учудили. Джо дори нямало да става партньор в продължение на още една година, но разбира се, те направили както ти си им казал.