Седяха на плажните шезлонги на малката тераса, построена явно от предишен наемател между фронтоните на покрива. Искаха да си направят барбекю, когато въглищата посивеят. Пиеха мартини в традиционни чаши с дълги столчета. Последният албум на групата „Алабама“ насищаше светлината, а кънтри хармониите се носеха сладостно с мекия вятър.
Далече под тях, от другата страна на улицата, можеха да видят светлозеления склон на хълма, хората, които се разхождаха или играеха на фризби, дългите сенки, частица от небето над центъра на града.
Беше последната седмица на май. Цели два дни поред времето беше топло — кратката пролет на Сан Франциско. На запад зад тях мъглата подготвяше юнската си атака и по всичко личеше, че ще пристигне точно навреме, като по този начин дългата зима, която за този град представляваше лятото, щеше да започне още на следващия ден.
Марк Духър не беше сред любимите им теми за разговор, така че Сам избягваше да отвори дума за това през последните няколко часа, но най-накрая реши, че е настъпил подходящият момент.
— Познай кого видях тази сутрин.
Фаръл си изрови една маслинка, засмука я, след това я хвърли на Барт, който я хвана във въздуха.
— Елвис. Той наистина е жив, нали знаеш? Прочетох го във вестника в супера, този път доказателствата им са сериозни.
— Знаеш ли какво очаквам с нетърпение? Не ми отговаряй веднага. Очаквам някой ден да ти кажа: „Познай кого видях днес!“ или „Знаеш ли какво очаквам с нетърпение?“ и ти да ми отговориш: „Кого?“ или „Какво?“, зависи от случая. Страхотен ден ще е, когато това се случи, ако изобщо някога стане.
Уес сериозно кимна.
— Давам ти цял долар, да ми направиш диаграма на последните ти изречения, ако изобщо бяха изречения.
— Ето какво имах предвид — въздъхна Сам. — Това беше съвършен пример.
— Наистина е проблем — съгласи се той. — Не трябва да мисля толкова елементарно. — Пресегна се и постави ръка на коляното ѝ. — Кого видя?
— Кристина Карера.
Сам видя, че Уес се опитва да скрие естествената си реакция. Въздъхна, взря се в гледката пред тях, махна ръката си от коляното ѝ, отпи от питието си.
— Как е тя?
— Бременна е.
— Шегуваш се.
— Нищо подобно.
Прикрит поглед.
— Уау!
— Дойде в Центъра. Не! — Тя усети какво си мислеше той. — Само да ме види.
— Да си спомните за старите времена?
— Тя така каза.
— И колко минути продължи да ѝ вярваш?
— Не си гледах часовника, но по-малко от три секунди.
— Добре — кимна Уес. — Това е достатъчно. Дала си ѝ възможност. Какво искаше в действителност?
— Виждаш ли сега, ако бях на твое място, щях да ти кажа нещо от рода на: „Искаше да ѝ помогна в преговорите по отношение на нов договор между Хонконг и Китай във връзка с новото хилядолетие“. Но аз такива неща не говоря. Обикновено. Опитвам се да бъда общителна.
— Защото си по-добър човек от мен. И какво искаше Кристина?
— Не съм съвсем сигурна. Просто да си поговори със стар познат. Да се огледа в очите на някой друг. Беше уплашена и не знаеше как да си го признае.
— И аз бих бил уплашен на нейно място. Каза ли ѝ, че е умно от нейна страна да се страхува?
— Не. Нямаше да ѝ помогне. Поговорихме. Говореше главно тя, а аз слушах, преструвах се, че наистина просто е минала ей така, за да каже здрасти. Но след време стигна до същината на нещата.
Уес се изправи и отиде до ръба на покрива, загледа се към парка.
— Бие ли я?
Сам застана до него и го прегърна през кръста.
— Не. Казва, че не.
— В кой месец е?
— Почти накрая. Наближава да ражда. След време, може би от възпитание, попита и аз как съм, какво правя и така нататък. Казах ѝ за мен и теб.
— Не всичко, надявам се.
Сам се притисна до него.
— Когато те споменах, все едно ѝ хвърлих спасително въже. Призна, че би искала да ти се обади, но не знаела какво да каже. Не мислела, че ще искаш да говориш с нея.
Уес мълчеше. В думите на Сам имаше истина — вероятно би отказал да говори с Кристина, ако тя просто дойде при него. По време на процеса защитата се бе разделила на два екипа — Уес на една страна и Кристина и Марк на друга.
След това, когато съмненията му относно Духър нараснаха, Кристина отказа да го слуша. Собствените ѝ отношения с Марк стояха на първо място.
Когато всичко свърши, Уес отново се подведе по объркания си идеализъм. Опита се за последен път да се свърже с Кристина, да я накара да размисли, че независимо от оправдаването, убийството беше дело на Марк.