Може би не избра подходящия момент — не му се случваше за пръв път — тя вече носеше годежен пръстен. Първо трябваше на това да обърне внимание. Попитала го бе за доказателства, за нещо ново, което не бяха видели по време на процеса или подготовката за него.
И тогава Уес избухна и извика, че сам Марк му го е казал…
— Казал ти е? Признал е?
Но Фаръл не можеше да лъже. Никога. Беше сигурен, че някой ден ще бъде възнаграден за това. Но не и този път. Той отвърна:
— По свой начин.
— Значи не ти е казал и не го е признал. Така ли?
Уес тъжно си даде сметка, че тя като че ли го подлагаше на кръстосан разпит. Кристина го беше наблюдавала на процеса, бе попила някои от тактиките му и той сигурно ѝ бе помогнал да стане добър адвокат. Искаше му се, докато я слушаше, да изпита някакво задоволство, но просто не се получаваше.
Вместо това призна, че Духър нищо не му е казал.
И всичко свърши дотук. Тя нямаше изобщо да се замисли върху думите му.
Фаръл си мислеше, че дори сам Марк да ѝ каже, пак нямаше да му повярва. Беше напълно погълната от него и нищожните съмнения на Уес Фаръл единствено заздравяваха убеждението ѝ, че срещу тях с Марк се е изправил целият свят.
Кристина му бе казала какъв е неговият проблем. Ревнува, че Марк зависи повече от нея, отколкото от него, че ролята на Уес в живота на Марк ще намалява, че…
Беше се опитал. Наистина.
Сам пое дъх.
— Тя иска да те види.
— Ще си помисля. Добре, помислих си. Не искам да я виждам.
— Помоли ме да говоря с теб.
— Ти го направи. — Той тръгна към отсрещния край на терасата. Нямаше къде другаде да отиде. Обърна се пак към Сам. Трябваше да разширят това място, за да може да се крие някъде. — Какво да ѝ кажа повече от онова, което ѝ казах последния път?
— Не зная. Може би този път е готова да ти повярва.
— Не ми пука дали ми вярва. Не ми пука в какво вярва. — Гласът му се извиси. Това не му хареса. Не искаше да крещи на Сам. Обичаше я. Този проблем нямаше нищо общо с тях двамата. Той се насили да се овладее. — Тя живее с убиец, Сам. Какво точно да ѝ кажа? Ето слушай: „Ей, Кристина, може би няма да е много добре, ако продължиш да живееш със съпруга си, защото — как да ти го кажа най-приятно? — от време на време той убива хора. Не всеки ден, нали, и не казвам, че ще убие и теб, но за да си сигурна…“. — Уес поклати глава. — Не мисля, че ще мога да го направя.
Той притисна ръка към челото си, прокара пръсти през косата си.
— И тя какво ще прави след това? Ще го напусне?
— Възможно е. Нищо чудно да ѝ спаси живота.
— Може да си тръгне сега. Сама да си спаси живота. Това не е моя работа. Изобщо. По дяволите!
Сам се приближи до него — често го правеше, защото знаеше как му действа това — и го прегърна.
— Мисля, че просто иска да знае всичко, което знаеш и ти. Нищо повече. Тя носи бебето му. Това е страхотно обвързване. Не може просто да си тръгне, трябва да е сигурна.
— Никога няма да е сигурна, Сам. Вече знае всичко, което знам и аз. Всичко е в главата ѝ.
Но той я прегърна и положи глава на рамото ѝ.
— Кога? — попита Уес.
— Казах ѝ за утре сутринта — усмихна му се Сам и се изправи на пръсти да го целуне. — Удобно ли ще ти е?
По своя предпазлив начин Глицки се бе върнал при живите.
На седемдесет и осем години Нат започна да учи за равин. Всеки ден спортуваше аеробно ходене от Аргуело до плажа и никога нямаше да умре, дори нямаше да остарява повече и за това Ейб му беше благодарен.
Най-големият син на Глицки, Айзък, завършваше гимназия след няколко седмици и се беше превърнал в един възрастен младеж. След дипломирането, заедно с трима приятели щеше да тръгне на колоездачна обиколка на Западния бряг. Планираше нещата си така, че да го няма през по-голямата част от лятото, а наесен постъпваше в университета в Лос Анджелис.
Джейкъб, който вече беше на седемнайсет години, веднъж склони и отиде с кръстницата си, една от приятелките на Фло от колежа, на опера. Въпреки подигравките на братята си и собствените си лоши предчувствия, той прекара цяла вечер в концертната зала на Сан Франциско. И след това още една. Преживяното — великолепието, драматизма, емоциите, трагедията — го преобразиха. Не след дълго започна да ходи на неделните матинета, заставаше най-отзад и си купуваше билети с намаление със собствените си пари.
Започна да събира и компактдискове. Първо къщата им се изпълни с песните на Тримата тенори. Но не след дълго Джейкъб мина на арии, след това на цели опери. Разучаваше музиката, либретото. Започна да учи италиански като свободно избираем предмет в училище. Откри, че има богат баритон и си намери учител, който твърдеше, че може да го развие.