Затова вчера реши да говори с човек, когото харесва, макар да знаеше, че гледната точка на Сам едва ли може да се нарече обективна.
И когато разбра, че Сам и Уес живеят заедно, си позволи да се наслади на чувството, че може би по някакъв начин ще получи отговор. Уес би могъл… Но какво би могъл да направи той?
Беше грешка. Знаеше какво ще ѝ каже Уес. И след като го направи, след като нещата стигнат дотам, вече няма да има извинения. Всеки ден можеше да роди. Не му беше сега времето.
Не можеше да го направи. Не можеше да отиде. Ще се обади на Уес да отмени срещата и да каже, че вчера просто е имала лош ден. Точно така.
Тя седна на един от бар столовете до кухненския тезгях, намери номера в указателя и го записа на тестето листчета до телефона. Набра началото на номера, след това спря, затвори и се загледа в мъглата. Бебето я ритна.
По бузата ѝ се стече сълза.
Уес беше наел офис на Ървинг стрийт и Десето авеню. В сравнение с кабинета му на Норт Бийч този беше последна дума на модата — светло дърво, много прозорци, специално осветление и декоративни растения. Имаше си помощник с компютърна грамотност и на пълно работно време, казваше се Рамон. Дори бе решил, че не е зле да сложи и телефонен секретар.
Фаръл седеше зад бюрото си и се преструваше, че си води бележки. Кристина се бе разположила в коженото кресло и четеше дневника на Даян Прайс. Освен че беше очевидно изтощена, според Уес изглеждаше — колкото и да беше учудващо — превъзходно. Беше с дънки, захабени боти и тежък черен пуловер с качулка.
Реши, че Сам е права и Духър наистина не я бие, въпреки че — какъвто си беше безчувствен — май щеше да е по-добре да е така. Знаеше, че Кристина е силна, интелигентна и достатъчно осъзната, за да не приеме нещо толкова явно. Ако Духър я удареше, тя щеше да си тръгне.
Но Духър беше прикрит. В това му бе силата.
Позна кога е свършила първата част — където Даян излизаше с Марк на следващата вечер и казваше, че няма търпение.
Кристина го погледна.
— Просто свършва.
— Чети нататък.
Тя мълча дълго време, след като прочете следващите думи на Даян. Прелисти останалите страници, покри ги с ръце и се загледа някъде в пода или малко над него. Беше изцедена.
Фаръл заговори тихо и внимателно.
— Не вярвам, че е написала това специално заради процеса. Мисля, че е автентично.
Кристина клатеше глава, като че ли разговаряше със себе си.
— Нещо се е случило — съгласи се тя.
Той не я насили.
— Както и да е, реших, че трябва да го видиш.
— Защо не ми го показа по време на процеса?
Добър въпрос. Не се гордееше със себе си и това си пролича.
— Първата ми реакция беше, че ако го прочетеш, няма да можеш да я разпиташ толкова добре. След това, когато Флеърти се отказа, знаех, че Дженкинс няма да я призове. Стана излишно.
— Но не и за мен, Уес. Очевидно беше, че с Марк ставаме близки. Ако бях видяла…
— Нямаше да ми повярваш — прекъсна я Уес. — Щеше да го наречеш измама или фалшификат. Помисли си.
Тишина.
— Спомняш ли си, че Майк Рос изобщо не се поддаде на силовата ми атака? Знаеш ли защо? Защото беше сигурен в онова, което бе видял. Гледал е към мястото на Марк и е виждал само въздух там, където би трябвало да е той, ако е бил там, но него го е нямало.
Тя пое дъх и шумно издиша.
— Искаш ли да се срещнеш с Даян? Да говориш с нея? Вече доста добре я познавам. Нищо фалшиво няма в тази жена. Марк я е изнасилил.
Кристина отново започна да плаче, без да издава звук или да помръдва. Уес реши, че моментът е подходящ.
— Искам да ти кажа още нещо, Кристина.
Погледът ѝ беше безизразен.
— В деня на погребението на Шийла, след като всички са си тръгнали, Марк и бившата ми съпруга са правили секс на пода на дневната в твоята къща. Ето колко му е било мъчно.
Тя го прие спокойно, както и останалото, кимна. Шокирана.
Вътрешният телефон на Уес меко звънна. Той вдигна слушалката.
— Казах да не ме пре… Кой е? — Уес въздъхна. — Добре, нека влезе.
Фаръл стоеше до вратата и я държеше отворена.
Глицки се показа в коридора.
— Съжалявам, че не се обадих, но излязох рано, намерих досието в архива и така или иначе имах път насам. Каза, че ти трябва възможно най-скоро, затова реших да мина.
Фаръл взе папката и го покани.
— Познаваш Кристина, нали?
Без голям успех, тя беше опитала да оправи грима си. Набитото око на Глицки видя размазаната спирала, зачервените очи.