— Прекъсвам ли нещо?
Кристина поклати отрицателно глава и го погледна.
— Не зная какво да правя. Каква е тази папка? И тя ли е за Марк?
— За Виктор Транг. — Фаръл отиде зад бюрото си. — Но ако лейтенантът няма много време, ще ти каже кратката версия.
Отне му повече от половин час. Глицки дръпна другия свободен стол и седна до Кристина, а Фаръл се подпря на бюрото си. Когато свърши, Ейб разпери ръце.
— Освен ако не повярваш, че Транг разиграва този театър пред майка си и пред приятелката си, създава фалшиви съобщения в собствения си компютър, които напълно съвпадат с часовете, в които Духър наистина му се е обадил, като през цялото време е сигурно, че се е отказал от шестстотинте хиляди долара на Флеърти с надеждата да получи повече… — Изводът се натрапваше.
— Казваш, че Марк е убил и него? — Очите ѝ бяха сухи, с онзи стъклен оттенък, който Глицки бе наблюдавал при освободени заложници. Може би това беше и нейният случай, може би живееше така.
Той кимна.
— Да. Има още нещо, което трябва да знаеш. Не се изнесе на процеса.
— Добре.
— И по Виктор Транг, и по Шийла Духър имаше много специфични ивици кръв. Можеш сама да сравниш снимките. Убиецът и на двамата е изтрил острието в дрехите им. А спомняш ли си Чаз Браун?
Тя кимна.
— Томасино не му позволи да свидетелства.
— Да, точно така. Той разказа за онзи от Виетнам, Андре Нгуен. По време на първия разпит Браун спомена, че съпругът ти е изтрил острието на байонета в дрехите на Нгуен. Ако искаш ми вярвай, но това е самата истина.
Уес пое щафетата.
— И още нещо, Кристина. Радвам се, че и Ейб ще го чуе. От неделя насам девет пъти прерових цялото дело и всичко си беше по правилата. Всичките причини, които Марк ни даде за това, че Глицки го е нарочил — просто бяхме подведени да му повярваме. Добре ни метнаха.
Кристина не беше в настроение да слуша лекция за работата на правосъдната система. Как тя и Уес се бяха оставили да ги подведат. Опъна пуловера си и се изправи.
— Искам да благодаря и на двама ви.
Освобождаваше ги. Взимаше си чантата, сваляше якето си от закачалката.
— Ако решиш да го напуснеш — обади се Уес, — отиди някъде, където няма да те търси. И ни кажи.
Тя кимна, макар че сякаш не бе съгласна. Беше погълната от себе си. Погледна ги колебливо и излезе.
Фаръл отново се подпря на бюрото.
— И какво ще направи сега?
Глицки сви рамене.
— Сама каза, че няма представа. Ако има здрав разум, ще се махне.
— Не смятам, че въпросът е в разума. Аз самият трудно се справих с този проблем, а тя е и бременна. Мисленето няма да ѝ помогне.
— Надявам се да е поне от някаква полза. Не искам за втори път да ми се обаждат за съпругата на Духър. — Ако Глицки разбираше от нещо, то беше от убийци — първото убийство е най-трудното, ако ти се размине, идва ред на второто. И ако и то ти се размине…
Но думите му разтърсиха Уес.
— Защо ще убива Кристина?
— Не зная. Може би няма да го направи.
— Ала мислиш, че е възможно.
Глицки се изправи, време беше да тръгва. Не му се обсъждаха вероятности. Работата му започваше тогава, когато се случваше нещо конкретно. А предположенията бяха салонна игра. Все пак не искаше да отчуждава Фаръл — можеше и да му потрябва. Поне засега бяха на една страна, а на Глицки му беше хрумнало нещо.
— А пък може и да я убие.
— Защо?
— Защо е убил Нгуен или Транг, или жена си? Не е трябвало да го прави, но го е направил. Какво да мисля тогава? Казвам ти, че това му харесва. Харесва му да те измъчва, да ми натрива носа, да живее с мисълта, че го е направил. А знаеш ли кое най му харесва според мен? Моментът, в който го прави.
Раменете на Фаръл увиснаха, ръцете му се свиха в скута му и той кимна в знак на съгласие.
— Смешното е, че съм го виждал такъв. Ще си кажеш, че е трябвало да се досетя.
— Как си го виждал?
— Как наранява хората — децата си, Шийла, сервитьори, всякакви хора. Когато го правеше, бях сигурен, че по някакъв начин това му харесва. Но после така съжаляваше, започваше да те оплита в мрежите си. — Отвратен от себе си, Уес поклати глава. — Единственото нещо, което трябваше да правиш, за да си приятел на Марк, беше да не му се пречкаш. Да не го ядосваш. Да го оставиш да вземе всичко, което иска. За нас това не беше проблем. Искахме различни неща.
Глицки тръгна към вратата.
— Е, сега знаеш — отбеляза той.
Фаръл взе папката с делото на Транг.
— Искаш ли си го? Не мисля, че Кристина има нужда от него.