Тя ражда, каза си той. Може би се е опитала да му се обади и не е имала време. Отишла е в болницата. Това е.
Но клетъчният му телефон беше с него през целия ден. Щеше да получи обаждането. Но…
Той провери в дрешника във фоайето. Малкият куфар го нямаше. Онзи, който бяха приготвили за раждането. Добре, каза си той. Тя ражда. Ще се обади в болницата и ще отиде.
Ала нещо друго го притесни — големият куфар също липсваше.
Измъкна клетъчния си телефон и се обади в болницата „Сейнт Мери“, за да види дали е постъпила. Не. Не желаеше да повярва каквото и да е друго, затова реши, че тя трябва да ражда някъде. Позвъни в другите болници — „Шрайнър“, Медицинския център на университетската болница.
Върна се при телефона в кухнята и натисна бутона за повторно набиране на последния номер. Отново се обади Айрин Карера, но току-що бе говорил с нея и тя не знаеше нищо. Ако родилните болки на Кристина бяха започнали и тя не бе могла да се обади на Марк, със сигурност щеше да звънне на майка си. Той затвори, без да каже нищо.
Беше го напуснала.
На листчето имаше записан с почерка на Кристина телефонен номер. Може да му подскаже нещо, откъде да започне да търси. Той набра номера и изслуша записаното съобщение.
Фаръл.
Добре, каза си той. Хубаво. Просто помисли. Тръгнала си е, но едва ли е било отдавна и едва ли е отишла далеч. Не беше казала на майка си, значи бе наблизо.
Може би искаше да му се обади, да му даде възможност да я придума да се върне.
Нямаше да го направи.
Ще трябва да я намери и да я върне обратно. Тя носеше неговото бебе, по дяволите. Дори и да не го искаше, то беше негово. А жените не си тръгват просто така от Марк Духър. Нямаше да позволи това да се случи.
Значи е намерила телефона на Фаръл, но не му се е обадила.
Опитваше се да се осъзнае. Последно се беше обаждала на майка си и тя нищо не знаеше. Какво ставаше? И къде се вписваше тук Фаръл?
Ако не раждаше — нямаше защо да се заблуждава — това означаваше, че поне е потърсила телефона на Фаръл. Искаше да се предпази. От него.
Отново набра номера на Фаръл. Когато се включи телефонният секретар, той спокойно заговори:
— Уес, говори старият ти приятел Марк Духър. Обади ми се веднага, след като чуеш това съобщение. Много е важно, за Кристина. Ако тя ражда и ти знаеш, би ли ми казал? Ужасно се притеснявам.
С пресилена грижа затвори и застана неподвижен на стола.
Фаръл, този непрокопсан клюкар. Не се ли научи вече — крайно време беше — да не тръгва против Марк Духър? Ако се стигнеше до сблъсък, Марк щеше да го унищожи. Винаги го бе правил, винаги щеше да го прави.
Кристина не беше излъгала Фаръл и Глицки — не знаеше какво да прави. Сигурна беше само, че трябва да се махне от Марк. Да предпази бебето.
Щеше да се настани близо до лекаря си, Джес Ямаги. Щеше да е спокойна, ако той изроди бебето. Само в това беше сигурна.
Нае стая в мотел на Деветнайсето авеню, близо до парка „Голдън Гейт“ и недалече от болницата. Беше я обзела изтощителна яснота. Бе в твърде напреднала бременност, за да стигне до родителите си, изобщо да пътува. Заради стреса имаше контракции през целия ден.
Мисълта, че трябва да се срещне с родителите си след поредния провал, беше по-лоша от самия провал. В края на краищата трябваше да им каже, в началото по-леко, за да им даде време да свикнат, но щеше да бъде ужасно. Трябваше да го направи, но по-късно.
Разбра, че не носи със себе си важни телефонни номера. Този на Дънкан и Фаръл го нямаше в указателя. Обади се на „Информация“ за номера на Фаръл и му остави съобщение. Центърът също не работеше нощем. На телефонния секретар там не остави нищо.
Контракциите бяха нередовни, но продължаваха. Легна в леглото, включи телевизора и се уви в завивките.
48
Фаръл намери Глицки в кабинета му към края на деня и му каза, че си е спомнил нещо, което Ейб не знае. Не било в досието на Транг, но можело да се окаже важно. За Джим Флеърти.
Откакто стана лейтенант, Глицки разбра, че не е хубаво да пренебрегва установените канали и йерархии. Всичко трябваше да бъде правдоподобно. Ако Ейб се обадеше в областната прокуратура като завеждащ отдел „Убийства“ и поискаше среща, оттам трябваше да са сигурни, че няма да ги занимава с глупости.
Първия човек, с когото Глицки обсъди получената от Фаръл информация, беше Дан Ригби, шефът на полицията. Ригби му каза, че ако от прокуратурата дадат картбланш, той може да придвижи нещата. Иначе е губене на време. С позволението на Ригби, Глицки се обади в прокуратурата.
Ето защо, след като вечеря набързо с Рита и момчетата, Ейб се върна в центъра. Той и Пол Тию влязоха в кабинета на новия областен прокурор Алън Рестън. (Крис Лок, който беше областен прокурор по време на делото Духър, бе умрял — застрелян в расовите бунтове, които разтърсиха града миналото лято.)