Глицки се възхищаваше от Рестън. Той беше афроамериканец на трийсет и няколко години. Също толкова политичен, колкото и Лок, но за разлика от него, досега вече бе прибрал зад решетките няколко известни престъпника.
Лицето на Рестън приличаше на изваяно от черен мрамор, гладко и без никакви бръчки, къдравата му коса бе ниско подстригана. Само по вратовръзката му имаше повече цветове, отколкото в целия гардероб на Глицки, а костюмът му струваше повече от седмичната надница на Ейб. Но беше професионалист и по тази причина Глицки бе готов да му прости хубавите дрехи.
Всички се здрависаха. Естествено, Рестън си спомни Пол Тию по име и покани двамата полицаи да седнат пред бюрото му. Отпусна се на своето място и не губи повече време в любезности. Беше солиден като праисторическа скала.
— С какво разполагате?
— Какво знаете за Марк Духър?
Рестън не беше в града по време на процеса, така че спомените му бяха бегли. Глицки му изреди фактите. Той кръстоса ръце на бюрото и се заслуша внимателно, дори спря да си върти палците. Когато Ейб свърши, Рестън изчака десет секунди, за да е сигурен, че това е краят, и след това се обади:
— И смисълът е?
Пол Тию се намеси:
— Никога не сме го съдили за Транг, господине. Лок ни свали от случая и Томасино забрани всякакво споменаване на разследването по време на процеса.
Рестън изглеждаше объркан.
— Кой е Транг?
— Пол — спря Глицки колегата си. — Смисълът е, Алън, че този човек е сериен убиец и се страхувам, че ще го направи пак.
Рестън запази спокойствие.
— Ами, нормалната процедура е да изчакаме да направи точно това и след това да съберем уликите, които любезно ще ни остави.
— Да, господине, няма съмнение, че така се прави.
Рестън разпери ръце:
— И?
— И това ни връща на Виктор Транг. — Глицки се обърна към Тию. — Хайде, Пол, давай.
Все едно да свалиш нашийника на териер. За по-малко от пет минути Тию разказа цялата история за смъртта на Виктор Транг — предложеното споразумение относно подадената жалба срещу Архиепископията, бележките в компютъра, майката, приятелката, Духър, виетнамската връзка, байонетът, изтриването на кръвта, клетъчният телефон…
Глицки отново се намеси. В бързината Пол можеше да даде много информация, но имаше опасност тя да се окаже прекалена, а и погледът на Рестън започваше да блуждае.
— Имахме дело с косвени доказателства, но те бяха достатъчни. И тогава Лок ни изтегли.
— Защо?
— Мисля, че е направил услуга на Архиепископията.
Рестън се намръщи.
— Казвате, че Крис Лок е спрял разследване на убийство? Това е много силно обвинение, Ейб, особено срещу някой, който не може да се защити.
Глицки очакваше този отговор и сви рамене.
— Лок казал на Ригби — шефа на полицията — че няма да възбужда дело с косвени улики срещу Духър. Искал конкретни доказателства — байонета, един или двама свидетели, тъкани, петна и така нататък.
На Рестън това му говореше нещо.
— Искал е да победи, ако се стигне до процес. В това няма нищо лошо.
— Разбирам. Получихме заповед за обиск, разпердушинихме мястото и нищо не намерихме.
Рестън поклати глава.
— Страхувам се, че не виждам накъде биете. Имате ли нови доказателства?
Тию не можеше да се сдържи, седеше на крайчеца на стола си.
— Архиепископът, Флеърти.
— Какво за него?
Глицки се намеси:
— Той е убедил Лок да спре разследването. Уговорил е Лок да не допуска убийството на Транг в процеса на Духър. Говорих със стария адвокат на Духър — Уес Фаръл — вчера…
— Защитникът му?
— Фаръл е добро момче. Той и Духър вече не се разбират. Та Фаръл ни каза, че Флеърти се отказал да се яви пред съда и да свидетелства за характера на Духър. Открил е нещо.
— Мислите, че…
— Можем да разберем. И сам бих го попитал, но Флеърти не си пада много по мене. След процеса е скъсал всякакви връзки с фирмата на Духър. А би трябвало най-много да се радва, когато той се отърва. Вместо това го отряза.
— Слушам ви.
— Попитай Флеърти.
— Какво да го питам?
— Защо вече не си играе с Духър.
— И?
— И тогава ще знаем нещо. Ще имаме нова улика. Ще се опитаме да направим дело. Донесли сме документите — можеш да ги прегледаш. Един Чаз Браун…
Рестън вдигна ръка.
— Съгласен съм.