— Ще е забавно да разберем. — Глицки нямаше да се хване на въдицата. Зарадва се, че за пръв път видя истинския Духър. Обърна се, след това спря и отново го погледна. — А, щях да забравя, късмет в търсенето на жена ти. Чудя се защо те е изоставила. Май не си се представял много добре.
Духър не можеше да заспи.
Не преставаше да мисли за Фаръл.
Един мъж имаше стойност, когато налагаше волята си на света, в който живееше. Да печелиш. Големи рискове, големи награди. А той беше Алфа мъж. Беше спечелил. Бе победил Глицки, Фаръл, цялата система. И получи жената, която искаше. Първокачествената женска. А сега да се чувства виновен? Хайде, моля ви! Тези ги разправяйте на овцете.
Продължаваше да мисли за Фаръл. Този лигльо, който бе надъхал Кристина с нещастните си приказки. Беше направил голямо нещо от вината на Марк, накарал я бе да го напусне, беше унищожил трофея на Марк.
Той се разхождаше гол из голямата къща — библиотеката, кухнята, дневната, където изчука жената на Уес.
Чудеше се дали той знае. Трябва да му каже.
Навън беше студено. Но на него му харесваше да се разхожда гол в полунощ по алеята си. Беше недосегаем — можеше да прави каквото си поиска.
Влезе в гаража. Неговият М-16 беше мушнат на лавицата, високо над работната му маса. Духър го свали, разви кърпата, дръпна затвора, погледна цевта. В главата му се оформяше идея.
Не, не можеше да използва оръжие, за което щяха да установят, че е негово. Остави пушката и взе един лост, премери тежестта му в дланта си.
В леглото часове наред го разкъсваха съмнения. Съмнения за това кой беше той. Съмнения, че се е докарал дотук, защото е искал твърде много, лъжи, похот, убийства, всички смъртни грехове. И сега това — светът му се разпадаше, Кристина го напускаше — беше наказанието.
Може би го заслужаваше.
— Майната му!
Разтърси го тремор. Почувства, че в него някаква пружина се разви и с оглушителен трясък стовари лоста върху масата, чупеше дървото, разпръсваше дребните предмети, навсякъде хвърчаха стъкла.
Фаръл стоеше зад всичко това. Всичко вече трябваше да е свършило, а той пак бе намесил Глицки. По някакъв начин беше накарал Кристина да си тръгне.
Праведният кучи син. Фаръл, който никога в нищо не бе успявал, който вярваше в правилата и в човешката доброта, просто едно недоносено куче в света на истинските хора. Как смее той да съди Марк?
Но беше ясно — Фаръл нямаше да миряса, докато не смъкнеше Духър до своето ниво.
Трябваше му един урок, който да му покаже къде му е мястото, кой създава правилата.
Духър нямаше да остави това така. Щеше в скоро време да се погрижи, да оправи света.
И да си прибере това, което му принадлежи.
49
Даян Прайс работеше в Центъра във вторник вечер и в събота сутрин. В девет без петнайсет телефонът звънна и тя го вдигна.
— Търся номера на Саманта Дънкан.
— Съжалявам — отвърна Даян. — Не мога да ви дам номера ѝ, но мога да ѝ се обадя и да ѝ предам да ви се обади.
Притеснена въздишка.
— Просто половината нощ съм будна и започвам… Добре, няма значение. Ще е хубаво, ако помолите Саманта да ми се обади. — Жената даде номера на мотела и стаята.
— И кого да търси Саманта?
Дълго колебание.
— Кристина Карера.
— Вие сте съпругата на Марк Духър? — попита Даян.
— Точно така. — Очевидно Кристина нямаше представа с кого говори, коя е Даян. Тя се зачуди какво да ѝ каже, след това реши да си мълчи. Какъв беше смисълът?
— Ох… — Жената изстена протяжно и след това задиша тежко.
— Добре ли сте?
Дишането се забави. Гласът отново беше същият.
— Мисля, че болките ми започват. Бихте ли се обадили на Сам?
— Веднага.
Айрин Карера излезе на площадката пред басейна, където Бил плуваше сутрин. Наблюдаваше как без никакво усилие тялото му се плъзга в синята вода. После погледът ѝ се насочи към Оджай — към сигурността, реда.
Бил стигна до края на басейна, извъртя се и отново заплува към дълбокото. Тя се отпусна на един от шезлонгите. Щеше да го остави да свърши гимнастиката си, още няколко спокойни момента преди да го притесни.
Дъщеря им отново беше загазила. Айрин току-що бе говорила с Марк по телефона. Беше ѝ казал, че не бил съвсем честен снощи. Кристина не си била вкъщи. Всъщност изобщо не се била прибирала.