— Някои хора наистина може да са пострадали, господин Транг. Предлагам ви все пак да се съсредоточим върху случая на госпожа Деп. Тя е същинският ви клиент, нали?
Транг остави чашката на масата и се усмихна. За пръв път изпита чувството, че от този храст може да изскочи заек. А ако това станеше, той щеше да бъде на линия.
— Само до мига, в който коригирам жалбата. — Той пусна още една усмивчица. — Вярвам, че сте се запознали с материалите.
— Да, разбира се. Тъкмо затова настоях за тази среща. Няма нужда да ви намеквам, че ние предпочитаме да не правите това.
Транг едва успя да сдържи възбудата си. Архиепископията щеше да му предложи споразумение. На раменете му израснаха криле.
— Естествено, ако успеем да достигнем до някакво споразумение сега…
Духър се усмихна, кимна и се изправи.
— Добре — каза той. — Мисля, че ще успеем. — После отиде до бюрото си, взе една кожена папка и я отвори. — Разполагам с чек за сумата от петнайсет хиляди долара като отговор на иска на госпожа Деп.
Стомахът на Транг се сви на възел. Преди десет секунди в главата му се въртяха милиони, а сега…
— Петнайсет хиляди?
— Това е щедро предложение — продължи Духър. — Знам, че госпожа Деп има чувството, че е пострадала, но хайде да не твърдим, че тя няма никаква заслуга за този злощастен сценарий. Това е най-доброто, което можем да предложим. Познавам твърде добре архиепископа. Ако бях на ваше място, щях да приема. Давам ви съвсем приятелски съвет.
Транг се насили да не скочи и да запази гласа си спокоен.
— Ние настоявахме…
— Знам, знам, но виж, Виктор… Нали мога да ти викам Виктор? Виж, нека да говорим направо. И двамата сме наясно ти какво би предприел оттук насетне. Ще душиш за свидетели или жертви, или както щеш ги наречи, които да обвинят свещенослужителите за неща, които или изобщо не са се случили, или са много трудно доказуеми. Нещата ще се забатачат и в крайна сметка ще загубиш. След като си пропилял пет години от младостта си. — Духър се бе изправил до прозореца. — Ела за малко тук. Ела.
Транг послушно се изправи и прекоси стаята. От височината можеха да те побият тръпки. Изглеждаше сякаш те двамата висят в пространството. Духър направи крачка към прозореца и обувките му почти докоснаха стъклото. Той дръпна Транг до себе си и сега двамата се намираха на заплашително близко разстояние.
Духър се насочи към сърцевината на разговора.
— Знаеш ли, не минава нито ден, без да застана тук и да погледам надолу към града, изпълнен с безсмислената суета на нашего брата. Тези сгради, това боричкане за място под слънцето… — Той се залепи за прозореца. — Всички тези човешки същества долу по улиците, малки, щъкащи наоколо като мравки, заети с мравешките си дела. Разбираш ли за какво говоря?
— Предупреждавате ме за опасността от започването на един мравешки съдебен процес.
Лицето на Духър се озари.
— Точно така, Виктор. Позна. Защото трябва да ти кажа — навярно няма да е новост за теб — че съдилищата са претоварени с работа и по тази причина там са особено чувствителни към процеси, съшити с бели конци. Даже прекалено чувствителни, бих казал. Подушват ги още по миризмата и ще се натъкнеш на такива спънки, че ще ти се изправят косите. Кофти работа, много кофти. Особено за солисти като теб. В съда знаят как да ви теглят шута.
Транг се стегна и се отдръпна от прозореца.
— Този процес не е съшит с бели конци.
— Госпожа Деп наистина има известно основание, съгласни сме. Затова даваме и тези петнайсет хиляди. Виктор… — Духър постави ръка на рамото му, сякаш се канеше да го метне в пропастта. — Мислех да играя твърдо с теб и да не ти правим никакво предложение. Но когато споделих с Джим Флеърти — архиепископа — че ще загубиш и ще трябва да платиш и нашите хонорари, а най-вероятно ще ти бъдат отнети и правата — тогава той настоя да ти предам това предупреждение и да ти предложа една наистина щедра сделка. Ако питаш мен, мразя да си разкривам картите, но Негово Превъзходителство не иска да страдаш излишно, което непременно ще се случи, ако се стигне до съдебен процес.
— Това е явна заплаха, господин Духър.
— В никакъв случай. Просто приятелски съвет. Ела да поседнем. — Духър го поведе към дивана. — През годините сме имали стотици случаи на тъжители, които са гледали на Църквата като на бездънен джоб. Някакво хлапе се пързаля със скейтборда си по стъпалата на някоя от нашите сгради и си счупва крака. И бащата ни търси отговорност. Е, добре, понякога се съгласяваме да уредим спора по мирен начин. Но има алчни хора с адвокати, които не спират дотук — те претендират за престъпна небрежност, предизвикала определени щети, и така нататък. Такива дела винаги са губещи.