Духър вдигна чека от масичката за кафе и го хвърли в скута на Транг.
— Знаеш защо тези дела са губещи и знаеш защо твоята коригирана жалба също ще претърпи крушение. Защото ако претендираш за три милиона долара, навлизаш в света на глупостта, а глупостта се среща под път и над път в този град. Аз поне съм я виждал стотици пъти. Докато сега държиш в ръцете си петнайсет хиляди долара — живи пари! — от които ще вземеш на мига своята една трета, нали така, за неприятностите, и десет остават за госпожа Деп. Тъй че следващите пет години ще можеш да се посветиш на нещо, което наистина си струва.
На Транг му прилошаваше. Духър не можеше да говори истината, трябваше да спечели това дело. Та това бе най-брилянтната му идея. Ако сега не можеше да спечели пари, значи мястото му изобщо не беше в този занаят. Устата му бе изсъхнала така, сякаш беше ял пясък. Погледна надолу, видя чашката с кафе и я сграбчи. Кафето бе изстинало. Той преглътна, почти загубил дар слово, трескаво мислейки за някакъв отговор.
— Не мога да взема чека, без да се консултирам с клиента си.
Телефонният звън му даде миг отдих.
Духър вдигна слушалката, кимна и каза:
— Да, пуснете я.
Докато вратата се отваряше, той вдигна извинително рамене към Транг и в този миг на прага се появи една от онези неземни жени — висока най-малкото колкото Транг, с безупречна кожа и равни зъби.
Тя направи крачка и спря.
— Съжалявам много, Джани каза… Не исках да ви преча.
Духър тръгна към нея.
— Всичко е наред, Кристина. С господин Транг приключваме.
Той ги запозна. Транг стисна нейната хладна и суха длан със собствената си гореща и потна ръка.
На Транг не му убягна, че двамата се погледнаха особено. Изглеждаше прекалено притеснена от прекъсването на чуждия разговор, от това, че в стаята има още един човек. Беше пределно ясно, че е разчитала да го завари сам и сега бе някак разочарована.
В същото време и перките на Духър се свиха. По всичко личеше, че тя е просто една от младите му служителки, но въпреки това той изглеждаше съвсем загубил ума и дума.
Не, помисли си Транг, това важи и за двамата.
— Мога да изляза — предложи той.
— Няма нужда — съвзе се Кристина. — Аз съм само за минутка. — После се обърна към Духър. — Исках просто да ти кажа, че си оставих автобиографията при Джо, както обещах.
— Добре.
Тя мръдна с рамене.
— Джо каза, че оттук нататък нищо не зависело от него. — Момичето промени гласа си и изрече със сурово изражение на лицето: — „Чака те съвсем обективна оценка, Кристина.“
Между тях като че ли отново протече електричество.
— Обективността може да ти е само от полза, Кристина. Радвам се, че ме уведоми. Искаш ли да продължим разговора по-късно?
Транг си помисли, че долавя в този въпрос нотки на паника. Въпросът нямаше нищо общо с небрежния начин, по който бе зададен — Духър искаше да я види отново на всяка цена, отчаяно се нуждаеше от нея. Можеше да се преструва колкото си иска по време на преговорите, но сега, в този момент, със сигурност се бе натъкнал на едно от уязвимите места на Духър.
Но тя не го прие така, каза „о, добре“ и преди да се завърти на пети и да излезе от стаята, отново се извини на Транг за безпокойството.
След като Кристина излезе, Духър загуби още един ценен миг, загледан втренчено в затворената врата. После, сякаш изненадан от присъствието на Транг, той пак нахлузи на лицето си дежурната усмивка.
— И така, господин Транг, всъщност вече Виктор, защо не използваш телефона ми да звъннеш на госпожа Деп сега? Чувствай се като у дома си.
Но краткото посещение на жената по някакъв начин бе нарушило увереността на Духър. Като че ли вече му беше все едно дали споразумението ще се постигне още сега. Това вдъхна на Транг известни надежди. Духър не бе чак толкова непоколебим. Можеше да бъде победен, като, разбира се, Транг никога нямаше да разбере със сигурност дали противникът вече не е достатъчно изтощен, за да продължи наддаването още.
— Мисля, че трябва да се видя лично с госпожа Деп.
Духър сви рамене. Никаква сянка на разочарование. Отново бе облякъл бронята си.
— Ти решаваш. Чекът ще бъде тук до два следобед утре. След това предложението отпада. Разбираш ли?
Транг се изправи.
— Да, разбирам. И много благодаря за предупреждението. Ще му обърна голямо внимание.
Върху бюрото на сержант Глицки падна неясна сянка и той вдигна очи от доклада, който се преструваше, че чете. Пред него стоеше някаква жена, осветена в гръб от флуоресцентните лампи на тавана. Той с досада отмести стола назад и погледна часовника на стената. Нямаше по-неприятно нещо от това пет минути преди края на работното време да ти се изтърси някой от толкова редките иначе свидетели. Голям късмет вадеше днес.