— С какво мога да ви помогна? — попита той.
— Мисля, че си спомних нещо.
Глицки нямаше никаква представа коя ли може да е тя. Той се изправи.
— Прощавайте, вие сте…?
Жената протегна ръка.
— Кристина Карера. Във връзка с Таня Уилоус. Видяхме се днес в Центъра за оказване на помощ след изнасилване.
Глицки присви очи. Напълно бе възможно да е така, помисли си. Той не забелязваше жените напоследък. Тази, с която се бе срещнал сутринта, беше с дънки и мокро палто, а мократа коса падаше върху лицето ѝ. Но все още не бе убеден, че би могъл да я разпознае сред група жени, като жената, която бе разпитвал сутринта.
Той прекара ръка през челото си и направи опит да се усмихне.
— Набито око за дреболиите. То превръща обикновеното ченге в добро ченге. — Той се отпусна пак на стола и кимна на жената да седне на дървения стол до бюрото. — И така, какво ново си спомнихте?
— Изобщо не съм сигурна, че е от значение. Слязох в центъра, за да подам заявление за работа. Помислих си, че ще е добре да ви се обадя.
— Чудесно — отвърна Глицки, а сетне повтори: — Какво си спомнихте?
— Той има татуировка.
Глицки си мислеше, че в далечното бъдеще сегашните дни ще се наричат епохата на всеобщото телесно осакатяване. Всеки имаше татуировка. Или халка, или нещо метално, забито в някоя от ерогенните си зони.
Но освен ако убиецът изнасилвач на Таня Уилоус нямаше татуировка на първото и третото си име и поне инициал на второто, самият факт нямаше как да облекчи кой знае колко Глицки в разпознаването му. Но жената продължи да говори.
— Не знам защо не си спомних за това сутринта, когато разговаряхме. — Тя докосна главата си. — Просто ми бе изскочило. Толкова други неща станаха. Но после си спомних пак за Таня, докато чаках рейса, и видях реклама на един с татуировка…
— Така?
Кристина млъкна за малко и преглътна.
— Била на пениса му.
Глицки се хвана за бюрото и се изпъна на стола. Това май беше нещо.
— На пениса му?
Жената кимна.
— Той я попитал дали не иска да види татуировката му и тя се съгласила, като си мислела, че се намира… разбирате ме. Не и там.
Глицки се усмихна.
— Идва негодникът и вика: „Ела да ми разгледаш рисунките“. Стар трик, осъвременен за романтичните деветдесет години. Таня дали е успяла да забележи какво пише там?
Кристина поклати отрицателно глава.
— Сигурна съм, че не. Тя би трябвало… — Въпреки усилието, хубавата ѝ главица продължи да се тресе, жената сведе поглед и цялата почервеня, а Глицки започна да се досеща за какво става дума. Най-сетне тя вдигна очи и той видя, че всъщност Кристина се бе опитвала да овладее смеха си.
Знаеше точно за какво си мисли.
— Да не е било „Дора“?
— Не е смешно — каза тя. — Нямах намерение да се смея. Не, не мисля, че е било това.
Вицът за Дора: когато мъжът получи ерекция, татуировката гласи: „Добре дошли в Ямайка. Приятна отмора“.
Внезапно Глицки, чийто професионален живот представляваше литания от насилствени смърти, човекът, който не беше спал повече от четири часа на денонощие през последните месеци, човекът с празните джобове и с трите деца и с жената, неговата трийсет и девет годишна жена, която гаснеше в прегръдката на рака — внезапно нещо в този човек се пречупи и той също избухна в гръмогласен смях.
Шефът на отдел „Убийства“ лейтенант Франк Батист надникна от кабинета си да види какво става. Глицки никога не се бе смял тук в отдела. А най-вероятно и навън не го правеше.
— Всичко наред ли е, Ейб?
Глицки се съвзе, кимна на Батист и погледна към Кристина.
— Това никога не ми се е случвало. Извинявайте. — В очите му блестяха сълзи. Беше се смял почти половин минута.
— Няма нищо. — Кристина се бе смяла секунда-две. — Навярно точно от това сте имали нужда.
Глицки изтри очи, пое си дъх и въздъхна. Батист се върна в кабинета си.
— Както и да е, извинявайте — повтори той. А след това изтърси съвсем неочаквано: — Изобщо не знам какво правя тук.
— Какво имате предвид?
— Не ви познах четири часа след нашия разговор. Татуировката на някакъв изнасилвач ме хвърли в тъч. Май трябва да се махна и да се върна чак когато вляза във форма.