— Лидия ли?
— Още се чуваме от време на време. Обикновено тя драпа да научи нещо повече за тайното място, където съм заровил последните си две жълтици, за да ги свие и тях, но понякога се сбърква и продумва по някоя човешка приказка. Та тя ми каза, че според Шийла се намирате в голяма беда. Ти почти си бил стигнал до самоубийство, което, ако е истина, доста ще ме натъжи.
Фаръл стана сериозен, остави каничката си на масата и я обви с длани. Та това беше най-добрият му приятел и казаното от Лидия го бе разстроило. Затова бе помолил Духър да мине покрай него тази сутрин, за да се смъкнат заедно към центъра, да изкарат един скуош и ако може, да поговорят. Искаше да разбере дали информацията на Лидия е вярна и ако се окажеше, че е така, да види с какво може да помогне.
— Марк, какво е положението?
— Не мога да кажа, че всичко е розово, но съм добре.
— И затова ли се интересуваш толкова от разтрогването на брака?
— Не искам разтрогване. Не искам развод. И не съм тръгнал да се самоубивам. — Той вдигна показалеца си. — Разтрогването просто изскочи в хода на разговора и си рекох, че щом ти и Лидия… Мислех, че ще се зарадваш. Мислех, че може да ти бъде по някакъв начин от полза.
— Как?
— Накратко, не ти върши работа.
— Върхът. Ето, това е истински кеф.
Духър се ухили.
— Както и да е. Мислех си, че тук може да има нещо ценно за теб и щом Стокман спомена, аз направо го попитах. Новините обаче бяха лоши. Няма разтрогване на църковния брак без граждански развод. Което те връща в изходната точка.
— Всичко е наред. Тук с Барт чудно си живеем, гладуваме си заедно. — Но адвокатът във Фаръл заговори, макар казусът да не се отнасяше пряко за него. — Мислех си, че единственият начин, по който можеш да получиш разтрогване е, ако не си консумирал брака си. Но фактът, че имам деца, някак ми подлива вода в случая.
— Другият начин да получиш разтрогване е, ако единият от двамата съпрузи не е в състояние физиологически да изпълнява обязаностите си.
Фаръл се облегна назад с разперени ръце.
— Дойдохме си на думата! Ти току-що чудесно описа вече бившата ми жена. Било поради физиологически причини, било поради патологически, именно тя е човекът, който не може да изпълнява обязаностите си.
— Чакай, Уес, ами тези двайсет и седем години брак?
— Двайсет и девет, ако искаш да сме точни, но…
— Достатъчно, с една дума, за да отпадне тази причина.
— Някакви пикливи двайсет и девет години? За хората от моя род това изобщо не е достатъчно. Знаеш ли, че родителите ми живяха заедно цели петдесет и шест години? Ето кое наричам аз истински ангажимент.
— Това е прекрасно — каза Духър, — но двайсет и девет години също вършат работа.
— Мамка му.
Изиграха три игри на скуош. Духър спечели две, като пусна втората на Уес с единайсет на девет, преди да го разгроми в третата с единайсет на три. Като по-млади двамата бяха напълно равностойни във физическо отношение. В гимназията бяха непобедими в игрите по двойки. Но през последните години и особено през тези шест месеца откакто живееше сам, Уес беше натежал с пет кила, което се бе отразило на бързината му.
После отидоха пеша до Съдебната палата, където Уес имаше среща с помощник областния прокурор Арт Драйсдейл във връзка с един свой клиент Левън Коупс, обвинен в изнасилване и убийство.
В началото Фаръл смяташе, че делото може да стигне до съда и след като обвиняемият бе бял, на средна възраст и притежаваше цяла жилищна сграда, би могъл да плати хонорара на адвоката си. Първоначалната уговорка бе за четирийсет и пет хиляди долара, чекът бе попълнен и Уес се надяваше, че ако си изиграе играта добре, съдебният процес може да му донесе финансово спокойствие поне за две години, дори като се вземат предвид алчните набези на Лидия.
След ареста на клиента си той прочете разследването — обвинителния акт на прокурора — и стигна до извода, че тук трябва да има някаква грешка. Според неговото мнение събраните показания изобщо не бяха достатъчни, за да се стига до процес, камо ли до някаква присъда. Тъй че Уес щеше да говори с Драйсдейл за отпадане на всички обвинения. Това би било твърде необичайно за подобно дело, но в края на краищата, мислеше си той, все пак възможно.
Успехът на начинанието му би бил най-добрата възможна новина за клиента му, въпреки че щеше да отреже пътя на Уес към тлъстия хонорар. Но нямаше избор. Беше адвокат и ако можеше да измъкне клиента си, трябваше да го стори.
Духър изслуша с внимание цялата тирада, после остави Фаръл в Съдебната палата и се запъти пеша към офиса си, който се намираше на десетина пресечки разстояние. Времето продължаваше да се държи като ирландски терорист. Само няколко пресечки на изток над залива се носеше злокобният вой на морето, облаците пълзяха толкова ниско, че скоро щяха да се превърнат в мъгла, а влагата разяждаше костите му.