Духър бе облечен само с лек костюм, без връхно палто, но не усещаше никакъв студ. За пръв път след последната им среща той отново щеше да види Кристина. Само след някакви си петнайсет минути.
При вида на годежната халка изпадна в дива ярост.
Някакъв шибан боклук за хиляда и петстотин долара, четвърткаратова дрънкулка — идеше му да я изтръгне от пръста ѝ, да я смачка с крак, а на нея да ѝ залепи един шамар, задето бе приела глупавата вещ.
Но нямаше да направи подобно нещо. Щеше да се усмихне и да каже: „Прекрасно, Кристина. Радвам се за вас двамата. Моите поздравления“.
Седяха в едно кафене надолу по Маркет стрийт в близост до „Маккейб и Рот“. Тя му бе оставила съобщение, че иска да го види, но поради нейни съображения не желаела това да става във фирмата. Подозираше, че срещата ще протече трудно. Личеше си, че се срамува от обясненията, главата ѝ бе клюмнала на една страна, избягваше да среща погледа му.
— Просто си помислих, че след нашия разговор… след всичко, което вие… ти направи за мен…
— Нищо специално не съм направил.
— Просто без твоята намеса нямаше да си подам документите, обаче сега с това между мен и Джо… — Тя завъртя халката и хвърли към Духър поглед, изпълнен с надежда. — Както и да е, при положение че вече сме сгодени, мисля, че смисълът на всичко това се губи. Реших, че ще е честно да ти го кажа лично.
Духър си играеше с чашката за кафе.
— Трябва да ти кажа, Кристина, без да изпадам в буквализъм, че правилото, определящо личните взаимоотношения, не е издялано върху камък. То цели по-скоро да зададе общите рамки на поведение. В миналото имахме няколко съпружески двойки при нас.
Беше ги уволнил всичките.
С безгрижна усмивка, въпреки че в стомаха му вреше и кипеше, той дръзна да се пресегне и леко да докосне ръката ѝ.
— Ама какво правя аз? Отново издадох служебна тайна.
Дълбоките ѝ зелени очи пламнаха.
— Аз съм гроб.
— Тъкмо затова си позволих да го споделя с теб.
— Оценявам жеста.
Очите им се срещнаха за миг. Сетне Кристина потръпна и усмивката ѝ изгасна.
— Истината е — настоя той, — че стига това да не е проблем за теб и Джо, не мисля, че може да ти попречи да се присъединиш към екипа ни. Ако разбира се, още държиш да се занимаваш с тази работа. — Не само, че не го мислеше. Той беше шефът и със сигурност го знаеше. Лично щеше да се погрижи. Но внимаваше да не го каже много категорично и да я подплаши.
— Не знам — каза тя.
— Какво не знаеш?
— Ами просто… — Кристина не спираше да върти халката. — Не желая да започвам нещо, като нарушавам правилата. Искам да съм като всички останали.
Духър искрено се засмя.
— Повярвай ми, щом работата потръгне, веднага ще се почувстваш една от нас. Разполагаш ли с други предложения в момента?
— Не.
— Искам само да ти кажа, че не затръшвам вратата — според теорията, че е много по-добре да си оставяш отворени вратички, поне до мига, в който те сами се затворят.
— По принцип знам това… — За миг настана тишина, а после в очите ѝ блесна игриво пламъче. — По дяволите, Марк. — Лицето ѝ отново светна. — Стана по-трудно, отколкото очаквах.
Той се облегна на стола си.
— Опитвам се да променя това.
Тя поклати глава.
— Възнамерявах да зарежа всичко, но ето че се появяваш ти, господин Здрав разум…
— Не се опитвам да те спра, щом това искаш. Настоявам само да стъпиш здраво върху фактите.
Тя подскочи на стола си.
— Само не споменавай тази дума!
— Коя дума?
— Фактите. Господи, пощади ме от фактите.
Сетне му каза за Джо и Духър я посъветва приятелски да свиква с тези работи, щом възнамерява да се омъжва за него.
— Между другото, кога ще е светлият ден?
Тя поклати глава. В никакъв случай не изглеждаше изпълнена с очакване.
— Още не сме уточнили. Навярно ще изчакаме около година…
Чак сега Духър си позволи да изпусне докрай дъха си, който бе задържал в гърдите си от мига, в който зърна халката.
Цяла година? Та това беше много време.
За една година целият свят можеше да се промени.
Съдебната палата представляваше сиво-син куб от бетон и стъкло на ъгъла на Седма и Брайънт. На третия етаж главният помощник областен прокурор Арт Драйсдейл разговаряше с една помощник областна прокурорка на име Аманда Дженкинс и със сержант Ейб Глицки във връзка с делото за убийство „Народът срещу Левън Коупс“.