Татуировката на Коупс, както се оказа, гласеше не „Дора“, а нещо далеч по-прозаично — „Левън“.
За съжаление на правосъдието, Левън бе арестуван след като Глицки вече бе разпитал неколцина от наемателите на сградата, собственост на Левън, където живееше самият той (и където бе живяла и неговата жертва Таня Уилоус). Така Глицки научи, че татуировката на Левън не представляваше тайна — Коупс разправяше за нея наляво и надясно.
Така че Глицки имаше доста добра представа за убиеца на Таня от самото начало на разследването. Да се намерят други улики никак не бе трудно. По леглото на Таня откриха влакна, които съвпадаха с тъкани от дрехите в гардероба на Коупс; част от същото въже, с което бе завързана Таня, откриха в приземното помещение на сградата, а единственият ключ за него държеше Коупс; в леглото ѝ откриха негови косми.
Въоръжен с тези улики, Глицки отиде в прокуратурата. Те щяха да свършат работа пред Драйсдейл и той да назначи обвинител. Но за беда Драйсдейл бе излязъл в отпуска.
В административните дела го заместваше пенсионираният Лес Маккейн, който, опиянен от властта си, възложи случая на Аманда Дженкинс. А тази Аманда Дженкинс бе чута да казва, че сексуалните престъпници са по-лоши от убийците. В Съдебната палата се говореше на ухо, че особено в съдебни дела като това на Коупс, тя изобщо не може да бъде обективна при анализиране на уликите.
След като прегледа делото, между нея и Ейб Глицки се състоя разговор. Той ѝ спомена за татуировката, което потвърди стопроцентово в очите ѝ вината на Коупс. Въоръжена с този факт, Аманда Дженкинс взе разрешение от Лес Маккейн, внесе случая на заседание на разширен състав от съдебни заседатели за предявяване на обвинение и Коупс бе арестуван.
По тази причина още сутринта телефонът в дома на отпускаря Арт Драйсдейл иззвъня. Обаждаше се Уес Фаръл, който се поинтересува дали Драйсдейл случайно не е прекалил с транквилантите по време на почивката си. Защото въз основа на следствените протоколи, с които Фаръл се бе запознал изключително прецизно, нямало достатъчно основания да се повдигне обвинение в убийство срещу Левън Коупс.
Каква е тази каша, възмущаваше се Фаръл.
Същият въпрос постави сега и Арт Драйсдейл на Дженкинс. Късата тъмнозелена пола на прокурорката едва успяваше да прикрие масивните ѝ бедра. Въпреки размерите си, те притежаваха някаква неуловима прелест, която караше мъжете да губят ума и дума, щом тя ги кръстосаше пред тях. В момента пред шефа си бе седнала прилично, с прибрани крака и ръце в скута, докато се опитваше да обясни подробностите около татуировката, свидетелите на обвинението и всичко останало.
— Добре де, и какво от това? — попита Драйсдейл.
Той бе стоварил краката си върху бюрото и напълно спокоен и без никакво усилие, жонглираше по стар навик с три бейзболни топки. Но Глицки го познаваше твърде добре.
— Още не мога да повярвам, че разширеният състав е повдигнал обвинение въз основа на тази глупост, но дваж повече съм разочарован от теб, Аманда — прекъсна той жонглирането, за да размаха пръст, — защото си позволила да те прекарат.
Глицки се наведе напред. Очите му шареха между Дженкинс и Драйсдейл.
— Никого не съм прекарвал, господине.
Драйсдейл хвана топките в едната си ръка и се опря с гърди на бюрото. Знаеше личните проблеми на полицая и му съчувстваше — и въпреки че службата си беше служба, Глицки бе от ченгетата, на които прокуратурата определено можеше да разчита. Затова каза внимателно:
— Просто така ми дойде на езика, Ейб.
— Чакай малко, Арт! Не съм се прекарала — обади се Дженкинс с глас, заплашителен като връхлитаща пясъчна буря. — Ейб още не е споменал за тиксото.
За да върже ръцете на Таня Уилоус за месинговата табла на леглото, нападателят бе използвал сребристо тиксо. От вътрешната, лепяща се страна на лентата Глицки бе открил отпечатъци от пръстите на Левън Коупс.
Драйсдейл се облегна назад.
— Знам за тиксото. Пак питам — какво от това?
— Това доказва, че извършителят е Коупс.
— И къде по-точно виждаш доказателството?
Дженкинс сви устни. Беше бясна от този разпит, но гласът ѝ звучеше равно.
— Коупс е развивал тиксото — показа тя как точно го е направил, — и затова именно неговите отпечатъци се намират от вътрешната страна на лентата. Не само е бил в стаята на жената, но е бил там по времето, когато е било развито тиксото, а това означава — в мига, когато са я завързвали.