Щеше да започне фиестата от площад „Жирардели“, ей така, за сверка на мерника, за да си припомни къде беше живял и защо Сан Франциско е най-великия град в Западното полукълбо. Спускайки се надолу към центъра, щеше да свърне през заведението на Лефти О’Доул, за да опита говеждото печено с царевични питки. После нямаше да е зле да направи една спирка близо до Съдебната палата при Лу Гърка, свърталището на правните криминалисти, където — благодарение на Левън Коупс — той се радваше на всеобщо уважение.
Какъв прекрасен град! Възможностите бяха безброй. Изпълнен с прилив на сила, която се дължеше и на факта, че извън вноската от четирийсет и пет хиляди на Левън, беше спастрил в брой две хиляди долара извън сметката си, преди още Лидия да разбере за тях и да се опита да ги присвои, той щеше да обикаля с такси заведенията — таверната „Аби“, „Литъл Шамрок“…
Към десет и петнайсет Уес вече бе гаврътнал няколко халби черна бира, преборил се бе с някакво забележително блюдо, съдържащо тонове холестерол и беше приключил три продължителни беседи с някакви много интересни хора. Разговорите наистина бяха много завладяващи, въпреки че сега подробностите му се губеха. А шофьорът на таксито Ахмал се беше превърнал в най-добрия му приятел — и как иначе, след като до момента бе изкарал сто и четирийсет долара. Сега Ахмал бе паркирал таксито зад най-близкия до „Литъл Шамрок“ ъгъл и щеше да го чака там, ако се наложеше, чак до зори.
Да си пробиеш път през тълпата в заведението се оказа истинско изпитание, но Фаръл прояви упоритост. Познаваше добре мястото, защото на път за вкъщи минаваше покрай него. Малко, добре поддържано, без разни папрати, това заведение беше най-стария бар в града — открито още през 1893 година! Отпред винаги имаше народ, но Фаръл знаеше, че отзад се намира и друго, закътано помещение, застлано с килими, върху които бяха разположени канапета и люлеещи се столове — приличаше съвсем на дневна, макар и не точно като неговата.
Тъй че той спокойно се промъкваше към това помещение в дъното. Имаше сервитьорки, нещо необичайно за работен ден, и той се сдоби с една бира „Бас“, още преди да измине двайсет крачки. Джубоксът не оставяше хората да си кажат и дума, особено тази вечер. Направо лудница. Едва сега през шума на тълпата успя да долови мелодията на „В какво вярва глупакът“. Съвсем подходящо, помисли си той.
И изведнъж я видя.
Съзря я през танцуващата тълпа, беше седнала на облегалката на едно канапе, подпряна на ръцете си, цялата изтъкана от главозамайващи извивки, единият ѝ крак бе подгънат под нея. За възрастта ѝ нищо не можеше да каже, освен че бе голямо момиче — а и това нямаше значение.
Тя просто го срази.
Фаръл се обърна, отпи глътка от бирата, провери дали не е много пиян, реши, че всичко е в норма, а после отново впи поглед в нея. Дявол да го вземе, тя все още изглеждаше великолепно — тъмна коса, пълна с червеникави отблясъци, великолепна кожа. Лицето ѝ излъчваше живот, ето в това беше тайната. Щом се засмееше, усмивката ѝ озаряваше всичко наоколо.
Той направи още една крачка. Тя си приказваше с мъж и жена, настанили се до нея на кушетката. Внезапно жената скочи — и тя изглеждаше фантастично — и се насочи към близката тоалетна. Уес пристъпи още по-близо.
Тя се плъзна от облегалката на канапето и зае опразненото от жената място до един добре изглеждащ мъж. Прегърна го. Ами, може би не… после погледна право към Уес.
— Харесва ми ризата ти. — И добави: — Това е по-големия ми брат, Лари. Като малък беше много забавен. — Потупа облегалката на канапето, Уес се придвижи дотам и седна на предишното ѝ място.
— Уес — протегна ръка той и тя я стисна. После се обърна към мъжа: — Как я караш, Лари?
— Лари е къркан. Сега Сали ще го заведе вкъщи. Сали е жена му. Току-що отиде до тоалетната. А аз съм Сам. Аз оставам.
Получи се така, че и тя не остана дълго в заведението. По всичко личеше, че само бе чакала някой като Уес, който да я изведе навън и да я спаси от безцелното нощно къркане. След като изпиха по една бира, изскочиха прегърнати на улицата, а там, на Девета улица зад ъгъла ги чакаше Ахмал. Това силно впечатли Сам.
Когато Ахмал ги закара до нейното жилище, той му плати сметката и петдесет долара отгоре и се забави малко, за да инструктира своя нов приятел да почака още час и при положение че Уес не се появи, да си тръгва и хиляди благодарности за чудесните спомени.
Когато вратата се затвори след тях, те се озоваха в едно наистина уютно място — просторна стая с нисък таван, старомодни тухлени стени, вградени етажерки, подредени с много вкус, и печка за дърва.