Тъй че нищо не ти оставаше, освен да играеш играта, да браниш твърдо интересите на клиента си, да блъфираш, че всички разноски, свързани с делото и загубата на време при един евентуален процес ще наденеш право на шията на прокуратурата. Но понякога — както сега — докато чакаш за началото на процеса в коридора, можеше да се случи и така, че да прибереш картите и да приемеш чуждото предложение.
Но Фаръл нямаше такива намерения тази сутрин. Не беше дошъл тук, за да блъфира, а със скандалното намерение да говори с обвинението да отхвърли веднага обвиненията срещу Левън Коупс в убийство; или, ако този вариант пропаднеше, да съобщи, че Левън Коупс ще се яви на процеса. Разбира се, на предварителното заседание Левън Коупс не се беше признал за виновен, но това, малко или много, беше pro forma.
Сега беше различно.
Облечена с черна копринена блуза и с една от късите си поли, днес тъмнозелена, които бяха нейна запазена марка, Аманда Дженкинс се бе подпряла на стената и се наслаждаваше на тазсутрешното специално развлечение. Нагиздени с фесове и галабии, десетина мюсюлмани протестираха срещу ареста на свой събрат заради банков обир с hucca — ритуален танц, произхождащ от древните въртящи се дервиши. Подскачаха нагоре-надолу и произнасяха в речитатив „спра-вед-ли-вост, спра-вед-ли-вост“. Няколко униформени ченгета демонстрираха присъствие на сила, но най-вероятно нямаше да се стигне до ексцесии. Такива неща ставаха в Съдебната палата всяка седмица. За Фаръл по-учудващото в случая бе, че вече никой не намираше подобни случки за странни.
Той се приближи до Дженкинс.
— Ако хванат и някакви инструменти, спокойно могат и на турне да тръгнат. С музика ще е по-добре, нали?
Тя прие думите му за чиста монета.
— Акордеон и туба. И басова секция. Оом-па-па-па, оом-па-па-па. Идеята не е лоша.
Двамата се заплесваха с тази тема, докато не намериха празна пейка, достатъчно отдалечена от гюрултията, за да могат да се чуват, и чак тогава Фаръл си дойде на думата.
— Не говориш сериозно — каза тя, когато той ѝ изложи гледището си. — Очакваш от нас да отхвърлим обвинението ей така?
— Като знам какъв горещ картоф е. Не че очаквам чак такава постъпка, но просто няма на какво да стъпиш в случая. А май и шефът ти се досеща за това.
— Съжалявам, че си останал с такова впечатление от него, сигурна съм, че и той ще се съгласи. Говорих с Арт сутринта, точно преди да дойда тук, и той напълно споделя тезата на обвинението.
Това беше чиста лъжа, но Аманда я изтърси, без да ѝ мигне окото.
— Предумишлено убийство?
Тя кимна.
— Да, извършено при утежняващи вината обстоятелства. — В случая „утежняващото обстоятелство“ беше изнасилването. Щатът щеше да иска доживотна присъда без право на условно освобождаване.
— Защо тогава изобщо разговаряме?
Аманда опъна с несъзнателно движение полата си, а това движение остави открита цяла педя плът над коленете ѝ. Това не убягна от вниманието на Фаръл. Както и покашлянето ѝ, с което тя прочисти гърлото си. Жената се тресеше от нерви.
— Звънял си на Арт.
— Така е. А после той ми звънна, за да ми каже, че трябва да поприказваме. Тъй че, ако най-доброто ви предложение е доживотен затвор, то аз съм длъжен да се опитам да осигуря на клиента си по-добра сделка. — Фаръл направи пауза. — Особено След като не можете да го осъдите, поне според разследването, което съм видял. Ще го оправдаят, Аманда, и ти го знаеш. Драйсдейл също. Прецакахте се, готини.
— Ще изтеглим утежняващите вината обстоятелства. Остава само обвинението в предумишлено убийство, което значи от двайсет и пет до доживотен.
Фаръл хвърли поглед по коридора, после към тавана.
— Как ме виждаш? Не става.
Аманда се опитваше да извлече някакво удовлетворение от този разговор. Драйсдейл ѝ бе казал, че ще трябва да свали обвиненията, извънредно решение, особено във връзка със случай на изнасилване, придружен с убийството на жертвата. Досега това не се беше случвало. С изключение на днес, когато бе на път да се случи, и Аманда вече се намираше по средата на пътя.
Единственото, на което прокуратурата се надяваше, беше да избегне срама по медиите. Дженкинс, която приемаше всичко твърде лично, се надяваше да спаси и нещо отгоре.
— Уес, твоят клиент е убил жената.
— Моят клиент е невинен, докато не докажеш вината му.
— Моля те, престани. Кажи ти какво мислиш? Ама честно.
— Току-що ти казах.
Дженкинс пое въздух и го задържа в гърдите си.