— Непредумишлено убийство — каза накрая. — От петнайсет до доживотен. След дванайсет години клиентът ти ще е на свобода.
Фаръл скръсти ръце и я погледна снизходително.
— Моля ти се, Аманда.
— Какво?
— Кога за последен път си ходила на изслушване в комисията за условно освобождаване? Хванали от улицата пет човека, които са чели полицейските доклади, мразят клиента ти и са убедени, че е правил същите работи и друг път. Поне единият от петте принадлежи към някоя група за защита правата на жертвите. И тъй, клиентът ти влиза, казва, че се разкайва за постъпката си — по дяволите, той наистина се разкайва — а те му отговарят, благодаря ви, че ни отделихте от времето си, ще се видим отново след пет години.
Аманда държеше на своето.
— За непредумишлено убийство ще излезе от затвора след дванайсет години.
— Ако се стигне до процес, ще бъде свободен след дванайсет седмици.
— Ами, боя се, че при това положение най-добре ще е да оставим съдебните заседатели да решават. Няма да свалим обвиненията просто ей така, Уес, а не забравяй, че ако процесът се състои, ще има утежняващи вината обстоятелства. Това изправя клиента ти пред огромен риск.
Фаръл кимна, надигна се и взе куфарчето си.
— Ще обсъдя положението с него. Ще поддържаме връзка. — Той протегна ръка.
Беше направил едва пет крачки, когато прокурорката го извика:
— Уес?
Той спря и се обърна. Беше на косъм от това да се върне, да сложи ръка на рамото ѝ, да ѝ каже, че всичко ще бъде наред. Това е просто работа, служба, пазарлък, защо трябва да го взема толкова навътре.
В главата му се появи образът на Сам от празника на свети Патрик — когато също се бе засегнала. Какво им ставаше на тези жени?
Погледът на Аманда Дженкинс издаваше загриженост, дори паника. Тя се намираше в жалко състояние, но опита да се усмихне.
— Няма нищо — каза тя. — Забрави.
— Трябваше да опитам, Арт.
— Не, Аманда, не е трябвало.
— Фаръл ще говори с Левън днес сутринта. Левън знае, че той го е извършил. Ако не се навие, го чака доживотна присъда без право на условно освобождаване. Все още имаме известни шансове.
— Нямаме доказателство. А Фаръл много добре го знае.
— Той трябва да предаде нашето предложение на Левън. Ако Левън го приеме, печелим ние. Струва си да се опита.
Драйсдейл вдигна слушалката на телефона на бюрото си.
— Е, добре, ти опита. Кой е номерът на Фаръл?
Тя се помъчи да спори още пет минути, но нищо не се промени, тъй че звънна на Фаръл и му каза, че Народът е решил да оттегли обвиненията си срещу Левън Коупс, „за да се осигури време за допълнителни разследвания“.
Виктор Транг принуди Духър да кара половин час към Балбоа стрийт, за да се срещнат в една дупка, чийто собственик беше някой си Мин, украсена предимно с пожълтели ивици хартия, които се спускаха от тавана.
Духър мразеше миризмата на това място. Не видя веднага Транг — наложи се да мине край плота и да изтърпи подозрителните погледи на собственика и на четиримата клиенти, сгърбили се над купичките си.
Транг седеше в едно от сепаретата в задната част на заведението. Беше потънал в купища листа, а калкулаторът му се виждаше от километри, тъй че всеки да забележи колко зает човек е. Пред него на масата имаше чаша чай, както и някакви мръсни съдове. Носеше същия костюм и същата кожена вратовръзка, с които се бе появил на миналата среща.
Духър седна срещу него. Транг удряше по бутоните проклетата малка машинка пред себе си и вдигна предупредително пръст. След минута ще обърне внимание на Духър. Накрая — след поредица изписани цифри — той вдигна поглед. На лицето му се появи дежурна усмивка, лишена от всякаква сърдечност.
Транг започна разговора с невероятен хъс.
— Ще попълня изменената жалба следващия понеделник. Имаме седмица време, за да стигнем до някакво споразумение, ако още проявявате интерес. Ако не, ще ускоря процедурата.
Духър се опита да блъфира.
— Казах ви, че нашето предложение изтича на следващия ден след срещата ни. И след като вие не се обадихте…
— Дойдохте все пак тук.
— Архиепископът беше на мнение, че си струва да се направи още един опит.
Транг рееше поглед по тавана зад Духър. Накрая остави молива си на масата и се съсредоточи върху разговора.
— Ето какво е положението, господин Духър. Първо, бих се радвал, ако престанете да ме баламосвате веднъж завинаги с тези приказки за загрижеността на архиепископа относно моя хал. Намирам се на прага на съдебен процес, който ще причини големи неприятности на епархията му, а съществува реална опасност да засипе и самия него с такава кал, че да се наложи да се оттегли. Той знае това, аз го знам, вие го знаете.