— Да.
— И друго нещо, докато сме на тази вълна. Аз имам щастлив брак. Жена ми е чудесен партньор, великолепен човек и далеч не лоша готвачка. Няма да допусна никакви клюки по наш адрес в този офис, а надявам се — и ти също.
Тя се смееше.
— И аз не бих допуснала. Няма да допусна.
— Добре. А сега разкажи как се развиват делата на приятеля ти?
Ейб Глицки, издокаран в чифт панталони в защитен цвят и с авиаторското си яке на гърба, вървеше по един от безшумните коридори към кабинета на Духър. Придружаваше го нощната смяна от рецепцията — изключително привлекателна чернокожа жена на около двайсет и пет години. Тя тъкмо обясняваше, че секретарката на Духър вече си е тръгнала — и дали Глицки е сигурен, че има насрочена среща по това време, в шест и половина? Обикновено в такива случаи, ако е била уведомена, секретарката би останала и след работно време.
— Уговорката ми е лично с господин Духър — каза уклончиво Глицки. — Навярно е пропуснал да ѝ спомене.
Глицки бе впечатлен от особения цвят на светлината тук. Вратите на някои от помещенията със западен изглед бяха отворени и слънцето нахлуваше през облаците, обливайки коридора в тъмночервено. Почти във всеки кабинет можеше да се види по някой прегърбен зад бюрото младок, сляп и глух за залеза и за всичко наоколо, освен за текущата си работа.
Забавно бе да се работи тук.
Духър бе на прага на кабинета си, потънал в разговор с друга красавица. Глицки си помисли, че май тук, на тази височина, красивите жени растат по дърветата.
— Сержант Глицки?
Тя му се усмихваше, подаваше му ръката си и той установи, че я познава — от онази клиника по изнасилванията, а и от посещението ѝ по-късно при него. Какво ли правеше тя тук?
— Кристина Карера — притече му се на помощ жената.
— Точно така. Случаят с Левън Коупс — отвърна той. — Още се занимавам с него.
Това като че ли ѝ направи добро впечатление.
— Радвам се — каза тя.
Мъжът с нея — Глицки предположи, че именно това е Духър — направи крачка напред. Сякаш да я предпази?
— Вие двамата се познавате?
Кристина набързо му обясни за какво става дума, докато през това време Глицки разглеждаше облечения в бледосив италиански костюм за хиляда долара мъж. Единствената фалшива нотка във външния му вид идваше от косата — в нея нямаше нито един бял косъм, което означаваше, че тузарят е суетен и държи в дъното на чекмеджето с чорапите шише с „Грешън формула“. Глицки си помисли, че ако той самият изглеждаше като господин Духър, също би бил суетен човек. Но дори и тогава щеше бая да си помисли, преди да реши да боядиса косата си.
Чернокожата газела от рецепцията бе изчезнала. Кристина попита дали Глицки не е единственият инспектор от отдел „Убийства“ в този град.
— Понякога се чувствам точно така.
— Не знам как вършите тази работа — поклати глава Кристина. — Само допреди няколко месеца не познавах никого, който впоследствие да е станал жертва на убийство, а вече знам двама — Таня Уилоус и Виктор Транг. Доста е объркващо.
— Вие сте познавали Транг?
— Срещала съм го веднъж тук, в кабинета на господин Духър. Още…
— По-лесно е, когато не ги познаваш. — Глицки се опита да смекчи грубия полицейски хумор, като придружи казаното с усмивка, но белегът му развали всичко. — Разбирам какво имате предвид.
— Това е ужасно — намеси се Духър. — Тъкмо си говорехме с Кристина за Виктор Транг, каква загуба…
— Били сте във Виетнам?
Кристина си бе тръгнала — Глицки нямаше въпроси към нея. Двамата с Духър се бяха разположили в големия ъглов кабинет и вече бяха приключили малко или много с рутинните въпроси. Глицки седеше на дивана и касетофонът му върху масичката за кафе тихо се въртеше. Чернокожата газела му бе донесла чаша чай, превъзходен на вкус, с резенче лимон вътре. Той се наслаждаваше на минутките спокойствие, докато отпиваше от чая. Рядко му се случваха.
Духър споделяше сам това, което мислеше за интересно. В по-голямата си част то нямаше особена връзка с Виктор Транг, но от опит Глицки знаеше, че при разследването на едно убийство не е излишно понякога да пуснеш кормилото и да видиш къде ще те отведе разговорът. Нерядко някой безобиден на пръв поглед коментар или подробност се превръщаше в основната ос, около която се завърташе всичко. Той отпи от чая, облегна се назад в меката кожена тапицерия и зачака следващите думи на Духър.