— Добре, пожелавам ви късмет. — Двамата си стиснаха ръце, Глицки се обърна и излезе от стаята, а вратата внимателно се затвори зад гърба му.
13
Уес Фаръл и Сам ходеха от няколко седмици, но още не бяха навлезли в „сериозната“ фаза, както я наричаха. Нямаха план как ще се развият отношенията им. Радваха се на телата си. Вършеха си работата, кръстосвайки между дома и службата, грижеха се за кучетата си, въпреки че Куейл и Барт още не се бяха запознали.
Уес се наслаждаваше на тези първи, така го усещаше, щастливи и безгрижни мигове от може би половин десетилетие. Беше събота вечер. През деня се бяха излежавали до обяд, после правиха любов и накрая отидоха до Планетариума в парка „Голдън Гейт“. Седяха на покритите с плюш кресла, хванати за ръце, докато не се стъмни съвсем — и Фаръл чувстваше, че е погълнал толкова знания за планетата Нептун, колкото никога преди това не беше предполагал, че може да съществуват. Макар че никога не знаеш — фактите си имат своите начини да пристигат навреме.
Денят приключи с едно малко в „Литъл Шамрок“ — бара, където се бяха запознали.
Прекрасно бе, че зимният студ си бе отишъл. Че в нощта се носеше ухание, а топлото време приличаше на нежен подарък. Вятърът и мъглата бяха отлетели и Уес, почти излегнат в шезлонга насред оградения със зеленина двор на Сам, под купола, образуван от клоните на три секвои, се чувстваше просто прекрасно. Тя му бе поднесла чудесно мартини — а Уес открай време възприемаше джина като предвестник на лятото — и му бе казала, че ще се върне след минутка, само да сложи фазаните да се пекат.
Сам му приготвяше вечеря — първата крачка към чукащото на вратата одомашняване, което така го бе съсипало първия път.
Бяха обсъдили възможните капани, дебнещи около тази вечеря, и решиха, че могат да рискуват. А освен това, бе допълнила Сам, нямаше да е вечеря само за тях двамата и Куейл. Никакви подобни интимности. Щяха да присъстват и други гости, които да послужат като буфер между яростното, почти магнетично привличане на двете тела, което беше на път направо да смъкне кожите им. Щяха да присъстват една адвокатка от нейния офис, Кристина, заедно с годеника си Джо. А също и братът на Сам с жена си — помниш ли ги Лари и Сали? — които да се опитат да неутрализират броя на адвокатите.
Уес отпи от питието си. Сам се притесняваше да не би той да се изнерви от всички нейни познати, които трябваше да срещне накуп. Преди време можеше и да се случи подобно нещо, но днес Уес изпитваше единствено чувство на радостна възбуда от предстоящите запознанства. И надежда. Всичко беше върхът.
Вратата изскърца. Една ръка докосна рамото му. И го заля уханието ѝ, докато тя се навеждаше над него иззад облегалката, докосвайки нежно лицето му.
— Знаеш ли какво не мога да повярвам? — Тя заобиколи шезлонга, стиснала в ръка собственото си мартини.
Фаръл обичаше в тази жена способността ѝ да пие колкото него. Просто му харесваше вида ѝ с чашата в ръка — как я бе напълнила до ръба, как отпиваше внимателно, за да усети първата глътка и как се набръчкваха красиво устните ѝ. И тя носеше дънки. И бял пуловер. И кубинки. Изглеждаше на седемнайсет.
— Какво не можеш да повярваш? — усмихна ѝ се той.
— Не мога да повярвам, че през следващите единайсет години Плутон ще се намира от вътрешната страна на орбитата на Нептун. И така, вече няма да бъдат Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. А ще бъдат Юпитер, Сатурн, Уран, Плутон и тогава Нептун.
— Тази енигматична Слънчева система — въздъхна Уес. — И то тъкмо когато си решил, че вече знаеш всичко за нея. — Той свали краката си от шезлонга, потупа ги с ръка и Сам се настани отгоре му, плътно притиснала бедра в тялото му. Той разтвори устни в широка усмивка. — Добрата новина обаче е, че този факт може да ни помогне да припечелим някой долар.
Лари и Сали пристигнаха първи. Слънцето се беше скрило и Уес и Сам се бяха прибрали вътре — още по един джин, приятни кухненски миризми, спомени от празника на свети Патрик.
— Ей, тези фрагменти, които си спомням, бяха страхотни — каза Лари, отбранявайки се от ръцете на сестра си, която се опитваше на шега да го напляска.
— И колко фрагмента си спомняш?
Лари млъкна и се зае да пресмята.
— Ами поне два.
— Включително и запознанството с Уес?
Той хвърли един поглед към Фаръл и поклати глава.
— Точно това май ми се губи. В кое заведение бяхме всъщност? Не се обиждай, Уес.
— Ти носеше тениска — каза Сали на Уес.
Беше висока почти колкото съпруга си, с дълга тъмна коса, която бе започнала да посивява. Дружелюбното ѝ, изразително лице изглеждаше по-старо от това на Сам. Освен това носеше по-хубави дрехи, беше с грим, а на ушите ѝ се поклащаха обеци.