— Какво? Нека първо да чуя.
— Изненада е малко силна дума, но смъртта е настъпила, след като е бил изкормен с щик още при първия удар.
— Щик?
— Нож.
— Щикът е вид нож, така ли?
Върху лицето на Страут се изписа раздразнение.
— Дяволите да ви вземат вас, янките… Щик означава нож. По дефиниция. Виктор Транг е бил промушен с голям нож, това ти е ясно, нали? И не просто с какъв да е голям нож, например ловджийски, ами според любимата ми догадка, с байонет. Знаеш ли какво значи байонет?
Глицки продължи да крачи.
— Чувал съм нещичко. Създаден е в швейцарската армия, нали? Сечиво за дялане.
— Точно така, като изключим тези с по-големите размери. — Страут хвана за ръкава Глицки и го спря. — Отвори папката — каза той. Излезлият вятър ги принуди да се скрият в близкия вход на някаква ведомствена сграда. — Виж снимките.
Глицки го послуша и прехвърли снимките от местопрестъплението и от трупа, както го бе открил, а сетне заснет и под различни ъгли на масата в моргата. Накрая Страут посочи с пръст един от кадрите.
— Ей това ни трябваше.
Беше цветна фотография в прекалено близък план, както скоро установи Глицки. Снимка на самата рана след почистването ѝ — по-дълга и по-широка от повечето рани с нож, които му бяха минали пред очите.
— Виждаш ли тук? — не млъкваше Страут. — Точно в горната част.
Глицки присви очи, без да е сигурен къде точно трябва да гледа. Страут се приближи още по-плътно и забоде пръста си върху горния край на прореза.
— Точно тук. Виждаш ли полумесеца? И малкото кръгче под него? Знаеш ли какво е това?
На Глицки му трябваше секунда, за да отгатне.
— Това е отпечатък от началото на ръкохватката на ножа.
Съдебният следовател изглеждаше доволен.
— Трябва да призная, че е истинско удоволствие да работиш с професионалист. Съвършено си прав. Извършителят го е намушкал толкова бързо и силно, че върху кожата е останал този малък отпечатък от началото на ръкохватката, който по мое мнение е твърде отличителен. Той просто е срязал кожата над раната. Не бих могъл да се подпиша под това — Страут знаеше, че никога не би могъл да докаже със сигурност твърдението си и всеки адвокат с лекота щеше да го обори, ако не съумееше да поднесе всичко, изпипано до последната подробност, — но между нас казано, това трябва да е само байонет.
Страут бръкна във вътрешността на балтона си и измъкна сгъната кафява хартиена пазарска торба.
— Всъщност…
— Случайно се оказва, че имаш един под ръка.
Това не беше толкова необичайно, колкото изглеждаше на пръв поглед. В службата на Страут притежаваха забележителна колекция от оръжия, натрупали се в продължение на дълги години — боздугани, арбалети, ленти за душене, саби, револвери и узита. А очевидно и байонети.
Той го извади, претегли го на ръка и го подаде на Глицки.
— Мислех да си накълцам пържолата на закуска. За да впечатля сервитьора. Гледай сега обаче.
Ейб вече гледаше. На пръв поглед, както бе отбелязал Страут, ножът приличаше на щик. Там, където свършваше острието и започваше дръжката, имаше голям стоманен предпазител за пръстите с дупка около два сантиметра.
Страут отново посочи с ръка.
— На това място щикът се закрепва за дулото на пушката. — После пак надникна в снимката. — Ето откъде се е получил този двоен кръг — от стоманения предпазител за пръстите, след като щикът е бил забит докрай… Няма какво друго да е.
— Намират ли се лесно такива щикове, как мислиш?
Страут сви рамене.
— Не толкова лесно като витамините, но ако някой рече, би могъл да се докопа до такова чудо. От складове на армията и военния флот, клубове за стрелба, от запасняци, от добрите стари военни дружинки, които отстояват местните си интереси… Наистина тук навярно се намират по-трудно, отколкото в Айдахо или Орегон, но човек би могъл да си набави едно такова нещо.
— А също и от някой ветеран — каза Глицки. Внезапно в главата му просветна. Марк Духър. Виетнам и мъртвите му войници. Той затвори очи, мъчейки се да си припомни снимката, която бе зърнал в кабинета на адвоката. Сред всички онези оръжия трябваше да има и някое с щик накрая. Но не се получи нищо.
През това време Страут продължаваше да говори:
— Тази работа, Ейб, може да се окаже костелив орех. Ако не ме лъже паметта, при демобилизацията оръжията се събират. Разбира се, винаги можеш да скатаеш някак своето… Правили са го.
Прекарвайки палец по острието на байонета, Глицки кимна.
— Това би било незаконно — отбеляза той.
След срещата си с Джон Страут в понеделник сутринта Глицки възнамеряваше да се съсредоточи изцяло върху разследването на убийството на Транг — бе известно, че ако случаят не се разреши в близките няколко дни, много е вероятно това никога да не стане. Но когато се върна в кабинета, там го чакаше ново убийство. Той беше дежурен миналата седмица, така че новото убийство си беше проблем на някой колега. Обаче дежурният тази седмица инспектор се беше престорил на болен и бе отишъл да лови сьомга. А Глицки цъфна в управлението, точно когато шефът му, лейтенант Франк Батист, вече се беше отчаял на кого да възложи случая.