— Ако убиецът се е промъкнал оттук — каза той, — трябва да е бил кожа и кости.
Това беше първата духовита фраза, която Тию чуваше от сержанта. Набра смелост и дръзна да зададе друг въпрос.
— Какво търсим сега?
Глицки междувременно се бе върнал до бюрото и бе седнал на стола. Той се пресегна към четирите картонени кутии, наредени в ъгъла, с подаващи се от тях папки.
— Каквото и да е. Защо не надникнеш като за начало в тези кутии?
Тию сви рамене — май чувството за хумор на Глицки бе доста плитко — и се захвана за работа.
Досиетата вътре не бяха подредени по азбучен ред и той бе прегледал едва първите три със записки от юридическия факултет, когато чу щракане и сумтене зад гърба си. Като се обърна, видя, че Глицки е заседнал зад компютъра с изпружени крака и скръстени ръце и се взира в монитора. След минута сержантът се наведе напред и започна да щрака с мишката.
Тию остави кутиите, изправи се и мина зад гърба му, решен да не задава никакви въпроси, макар че това не му беше в стила. Той обичаше хората и вярваше, че истината се ражда сред пълноценен и свободен обмен на идеи и теории. А опитът му от университета го учеше, че като питаш професорите какво искат, разбираш какво да им дадеш. В това нямаше никаква мистерия, беше въпрос на елементарно общуване. А после в академията им набиха в главата, че си длъжен да задаваш въпроси, а старшите офицери винаги с огромно щастие ще ти се притекат на помощ.
Но беше сигурен, че някой е забравил да каже всичко това на Глицки.
На монитора се появяваха страниците на документ, който очевидно представляваше някакъв вид работен календар. Глицки стигна до деня на смъртта на Транг — оттогава до вчера бе изтекла една седмица — и се наведе напред.
— Виж това — каза той.
Тию вече бе впил поглед в екрана. Имаше четири отметки:
10:22 — обадих се на МД и му казах, че чакам отговор от КОБ днес или подавам жалба утре. Три милиона долара.
1:40 — съобщение от МД. Обадих се. Бе на обяд. ВКБ.
4:50 — обади се МД. Ф е излязъл до 6. Удължаваме времето до полунощ. Добре.
7:25 — МД от името на Ф. Споразумението възможно. Предложението за сумата още неуточнено. Полунощ, твърдо.
Тию не можа да се сдържи.
— Последното е по времето, когато е звънял на майка си. Кой е Ф.?
Глицки се бе облегнал намръщено назад, с вперени в екрана очи.
— Архиепископът — каза той. — Флеърти.
Както се и очакваше, не изглеждаше Виктор Транг да е въртял голям бизнес. Имаше още няколко клиента, уговорени срещи и телефонни номера. Когато върна няколко седмици назад, Глицки спря.
МД, 600 бона К!!! Отказах.
— Това е нещо — каза Тию.
— Позна — кимна Глицки.
— И е отказал?
— Така изглежда. Мислел си е, предполагам, че може да изкопчи повече.
На телефонния секретар имаше записи от обажданията на гаджето на Транг, Лили Мартин, а така също от госпожа Транг, от Марк Духър и от Фелиция Деп. Всички те се чудеха там ли е Виктор, защо не се обажда и нека, щом чуе съобщението, непременно да звънне.
Освен това двамата намериха папката с делото, в която беше и коригираната жалба, пренасрочена за вторник, деня след убийството на Транг. Имаше и един жълт бележник със записки, в по-голямата си част непонятни за Глицки, но на първата страница успя да разчете достатъчно, за да му стане ясно, че Транг се е чувствал „заплашван“ по време на първото си посещение в „Маккейб и Рот“.
— Духър? — чудеше се Тию. Пак се бяха запътили към центъра, където на Глицки предстоеше разговор с Лили Мартин. Тя сама бе изявила желание да дойде в Съдебната палата, за да бъде разпитана. — Само да го пипна, на шиш ще го въртя.
— За какво?
— За какво ли? Заради цялото това нещо.
— Това нищо не е, Пол. Не може да послужи като доказателствен материал. Още сме под кривата круша. — Глицки внимаваше да не обезкуражи съвсем Тию. В края на краищата в думите на младока имаше хляб. Но така или иначе, не разполагаха с никаква улика срещу Духър, нито имаха някакви факти, с които да го объркат, задавайки му насочващи въпроси. Отгоре на всичкото Глицки още си ближеше раните във връзка с краха, който претърпя по повод несъмнено виновния Левън Коупс. Там той просто знаеше какво се е случило. Тук нямаше да допусне същата грешка. Но наистина беше много строг с Пол. Не бе необходимо да го попари от самото начало.
Макар да знаеше, че няма нужда от преводач при разговора с Лили Мартин, Глицки изведнъж реши да вземе със себе си и Тию. Имаше едно наум, че този човек може би ще му трябва и занапред.