Вечерта у дома Глицки си припомни добрите стари времена. Айзък, Джейкъб и О Джей гледаха телевизия или може би дори си пишеха домашните.
Фло се чувстваше по-добре днес. Състоянието ѝ често се променяше. Но днес бе във форма. Беше се облякла в тесни дънки, златни сандали на бос крак и кафява блузка. На ушите ѝ висяха диамантени обеци, по лицето ѝ се забелязваха следи от грим, а на устните си бе сложила червило. На главата си артистично бе вързала кафяво шалче, за да прикрие пораженията от косопада.
Сестрата си беше тръгнала. А самата Фло бе освободила бащата на Глицки, за да може да се прибере и той вкъщи. Бе му казала, че също има нужда от почивка. Защо не вземел да отиде на едно кино или ако иска, да се зарови в загадките на Талмуда.
Нат със сигурност се бе сринал от денонощните бдения и днес Фло щеше да се справи и сама. Никой не знаеше колко дълго щеше да продължи това, но засега — може би за ден-два, може би и за повече — тя копнееше да възвърне на малките мъже и на големия мъж поне някаква привидност на уют.
И някак си бе успяла. Впечатлението наистина беше такова. Бе сготвила руло (любимото ястие на всички), бе опържила дреболии с лук, чушки, броколи и сос от сирене и бе заляла черешовия пай с ванилов сладолед.
— Знаеш ли, вече нямам никакви притеснения за холестерола.
Дори пускаше и шегички.
Сега плакнеше съдовете — количество, в състояние да напълни цял товарен вагон — и внимателно ги пъхаше в миялната машина. Глицки седеше на кушетката близо до нея и ѝ разправяше как е минал денят му, досущ като едно време — за това как Лили Мартин изведнъж млъкнала, а цялата работа била там, че приятелят ѝ изобщо не допускал, че може да спечели съдебния процес, ако се стигне до него.
— Искаш да кажеш, че основната му цел е била да измъкне пари от Църквата?
— Лили не го каза толкова явно, но в общи линии за това става дума, да.
— Просто отвратително.
— Той е адвокат — сви рамене Глицки. — Беше адвокат.
— И смяташ, че затова са го убили?
— Просто защото е адвокат? Не знам, Фло, звучи ми дивашки. Има доста адвокати и повечето от тях са си живи. Сама виждаш.
Тя го погледна.
— Говоря за сделката, Ейбрахам.
Той помълча.
— Не знам. Много е възможно.
Фло отново го измери с поглед.
— Сержант по следите на афера, филм от единайсет часа.
Ейб ѝ се усмихна, с истинската си усмивка.
— Проблемът ми е такъв: и какво от това? Този хубостник Духър наистина може да е изпитвал подобни чувства към Виктор Транг, но никой не убива някого ей така, само защото този някой съди неговия клиент. А в това убийство има личен мотив.
— Ами ако е имало опасност да изгуби клиента си при неблагоприятен развой на делото?
— Та процесът изобщо не е бил започнал. Залогът не е бил толкова голям. Те просто са опитвали да се споразумеят.
— Може би клиентът не е одобрявал условията на споразумението. Те са се спрели на този вариант, защото са нямали друг избор, просто нещата са били стигнали твърде далеч… но в крайна сметка адвокатът е щял да изгърми. Или поне той така си е мислел.
— И заради това да е убил опонента си? — Глицки поклати отрицателно глава. — Някак не ми се връзва. Не виждам никакъв смисъл. Освен това този Духър, адвокатът, за когото говорим, е шеф на голяма адвокатска фирма долу в центъра. Цял живот се е занимавал точно с такива неща. Не е човек, който ще седне да убива противника си по делото. А и да загубят някой клиент, светът няма да се свърши, фирмата му вероятно има стотици клиенти.
— Вероятно? Не си проверил точно?
Глицки се усмихна.
— Фло, отделих им малко време, фирмите обикновено обслужват повече от един клиент.
Фло сви рамене.
— Добре де, какво друго ще е, ако не е заради парите…?
— Знам. Не ми се ще финансовият мотив да пропадне.
Тя постави и последната чиния в миялната машина, затвори я и се застана между коленете на съпруга си. Обгърна го с ръце. Двамата се целунаха.
— Ще запомня това — каза Глицки.
Фло кимна по посока на спалнята.
— На бас, че ще стигна първа.
В следващия половин час той забрави действителността.
После тя задиша равномерно и Глицки отново стъпи на твърда земя. Часовникът показваше девет и четирийсет и пет. Утре беше учебен ден и трябваше да сложи децата да спят. Не беше зле да се размърда, но си помисли, че ако не го направи, може би имаше шанс времето да спре и всички да си останат там, където са в момента.
Тя леко помръдна.
— Ейб? — Значи не спеше. — Ще си намериш някоя, нали? Обещай ми.