Выбрать главу

Батист отвори страничното чекмедже на бюрото си и извади шепа фъстъци. Изсипа ги на плота между тях, взе си един и го счупи, фъстъците също бяха свещена традиция в отдела. Отдавна никой не си спомняше кога се бяха появили за пръв път, но сега вече не можеха без тях.

— Дано да е така, както казваш. Просто не исках да има недоглеждане. След време сигурно ще съжаляваш.

Батист сдъвка фъстъка и си счупи нов. Изглеждаше изцяло погълнат от това си занимание. Сякаш вършеше кой знае какво.

— Имаш моето мнение, имаш и желание да вземеш изпита, така че си остави отворена вратичка.

Глицки помисли малко, сетне кимна.

— Добре, така ще направя. Благодаря за подсещането.

— Така бива.

Чуваше се само хрущенето на фъстъците. Никой от мъжете не помръдваше.

— Ей, Франк…

— Да?

Отново се проточи дълга пауза. Батист извади нова шепа фъстъци от чекмеджето. Глицки се изправи, изсипа обелките в кошчето, хвърли един поглед навън през входа и отново си седна на мястото.

— Сигурен ли си, че ме извика само заради това? Обзалагам се, че има и друго.

— Какво например?

— Ами например това, че така съм се задръстил, че не си върша работата? — Гласът на Глицки остана непроменен, но погледът му се отдалечи. — Че е по-добре да раздавам квитанции като лейтенант от пътната полиция, отколкото да се бъхтя като редови инспектор с истински задачи в отдел „Убийства“. — Очите му пак се втренчиха в лейтенанта. — Искам да знам как стоят нещата, Франк, съвсем сериозно. Ако съм се превърнал в пречка…

— Кой казва такова нещо?

Раменете на Глицки помръднаха.

— Мисля, че точно това е станало. Просто се интересувам. Не можах да приключа случая „Левън Коупс“. После се залових с онзи клоун от „Вкусен сандвич“, където нямаше нищо за разследване, но изгубих доста време да вися по улиците. Ей тези неща ме притесняват.

Батист бе престанал да чупи фъстъци и поклати глава.

— Никой не е обелвал и дума затова, Ейб. И през ум не ми е минавало.

Глицки си пое дъх. Чуваше ударите на сърцето си. Едно. Две. Три.

— Добре ли си? — попита Батист.

— Все търся под вола теле, Франк. Съжалявам. Не исках да те натоварвам. Просто съм станал голям песимист.

Франк му отговори, че не трябва да му пука толкова, ако сбърка в нещо. Какво като е просрочил малко времето? Те се намират в най-крайния окоп и при тях резултатите, а не часовете имат значение. Ако Глицки си въобразява, че не работи на максимални обороти, нека да погледне на всичко от друг ъгъл — че просто си гледа работата. И да престане да се измъчва около подозренията във връзка с Духър.

Случва се професионалистите да имат предчувствие. Блъскаш главата си върху всички възможни въпроси, без понякога да знаеш кому е нужно това. Ако се вземеш в ръце, ще можеш да си отговориш на всички тях за не повече от петнайсет минути.

Защо не отиде пак да поприказва с Лили Мартин или с Фелиция Деп? Или даже с папата, ако иска.

В този миг на Глицки му хрумна нещо.

— Между другото, онази вечер срещнах пак приятелката ти. Мисля, че тя изпитва най-топли чувства към теб.

Уес Фаръл седеше на дъсчения под в салона за скуош, подпрял гръб на облицованата задна стена и дишаше тежко. Духър даже не се беше задъхал. Той продължаваше да запраща топката в стената с отсъстващ израз на лицето, посрещайки я с отсечени къси удари. Като машина.

— Имам толкова приятелки, Уес. За коя точно говориш?

— За хубавицата.

Духър наклони леко ракетата, топката направи парабола, удари се в нея и той я хвана с ръка.

— Всички са красавици — каза усмихнато.

— Не и колкото нея. Онази де, от „Фиор д’Италия“? Кристина. Лятната ти помощничка. Защо не ѝ звъннеш?

— Една от моите летни помощнички, Уес — поправи го Духър. — Мисля, че са поне десет. Мразя да ти разбивам фантазиите, но трябва да ти призная, че всичко между нас е платонично.

— Мислех, че говорим за твоите фантазии.

— Аз нямам фантазии. Водя умерен и дисциплиниран живот. Това е причината, поради която ще загубиш следващата игра. Освен това казах ли ти, че двамата с Шийла точно сега изживяваме нещо като малък ренесанс в отношенията си? — По стар навик Духър пропусна личните усложнения в прекрасното си настояще, като например постоянните сексуални апетити на жена му, и тупна топката в пода.