— Двойно или нищо? Аз съм готов. Къде я видя?
Фаръл бавно се надигна.
— И аз карам нещо като малък ренесанс.
— С Лидия?
— Каква Лидия? Казва се Сам. — Вече бе стъпил на краката си, но още бе приведен и се държеше за кръста. — Защо съм грохнал толкова? Ям като разпран, пия като разпран. Ето, дори се упражнявам.
Духър хвърляше топката нагоре-надолу и я хващаше, без да я гледа.
— Коя е тази Сам?
— Гаджето ми, тъпак такъв. А Кристина Карера е нейна приятелка. Бяхме заедно на един купон.
— И стана дума за мен?
Уес раздвижи рамене.
— Както се разбра, половината от присъстващите бяха чували за теб. Казах, че не си толкова лош, колкото изглеждаш. Боя се, че им разказах твоята виетнамска история.
Лицето на Духър за миг потъмня.
— Онази история. Не се бях сещал за нея от десетина години и изведнъж един ден… — И той обясни за срещата с Глицки. — Показах му и снимката. Как реагира Кристина на всички тези приказки за мен?
— Изобщо нямаше нужда да слуша за трагичните сенки от миналото ти, за да те възприеме като герой. Тя е твоя почитателка. Очевидно някой ѝ е внушил, че зад тази каменна фасада се крие топла и ранима душа.
— Тя много добре умее да прониква в хората — каза Духър. — Може би скоро ще я повиша.
16
Е, вярно, че не беше точно папата, но и Глицки не бе в най-добра форма. Архиепископът също беше едра риба.
В началото секретарят на Флеърти излъчваше единствено официална студенина, но след като Глицки му обясни, че му е необходима лична среща с Негово Светейшество, за да разговарят във връзка с убийството на един човек от паството му, мъжът веднага прояви интерес, а после направо се разтопи от любезност и провери как стоят нещата. Флеърти бил зает от два часа, но обедът му бил приключил по-рано, тъй че точно сега си бил в канцеларията. Би ли изчакал за момент Глицки?
Ами става, бе му казал след малко секретарят, ако отиде веднага до Главния офис, архиепископът би могъл да му отдели времето между неговото пристигане и срещата си от два, да речем едни двайсет минути, при положение че Глицки отидеше там възможно най-бързо.
И той се превърна в птица.
Прозорците бяха отворени и до тях достигаше глъчката на играещите долу деца.
Седнаха на люлеещите се столове. В спартанския офис беше студено. Глицки изобщо не разкопча якето си. В останалата част от стаята бе направен опит да се създаде някакъв минимален комфорт — имаше берберско килимче, разчистено бюро, компютър, столове, снимки на Флеърти с разни непознати, с деца, както и със спортни знаменитости, разпятие, а едната стена бе пълна с книги. Глицки изобщо не бе очаквал такава пълна липса поне на намек за световната значимост на институцията.
Мъжът насреща също го изненада. С черните си панталони, подпетени пантофи, бели чорапи и с ризата си на зелени и бели райета архиепископът повече приличаше на гимназиален учител. Такива очи обаче Глицки не бе виждал. Преливащи от интелигентност. Със способност бързо да пресмятат. И да проникват отвъд видимата страна на нещата.
Но въпреки тези си качества, Флеърти слушаше разсеяно въпросите на Глицки.
— Да не искате да кажете, че Марк Духър ви е казал, че сме имали среща тук, на това място, миналия понеделник, преди една седмица?
— Не ми е казвал такова нещо.
— Добре. Защото такова нещо е нямало.
— Нямали сте среща във връзка с увеличаването на сумата за споразумението, която сте били готови да дадете на господин Транг, така ли да разбирам?
— Имахме такава среща. Само че тя беше преди три седмици. Или даже повече. На нея решихме да не увеличаваме сумата. Останахме на шестстотин хиляди.
Въпросът със споразумението продължаваше да е болезнен. Но Флеърти искаше да изясни нещата.
— Учуден съм. Казахте, че сте разговаряли с Марк, с господин Духър, нали така? И ако той не е споменал за тази среща, откъде тогава знаете за нея?
— От приятелката на Виктор Транг. И от майка му. И двете ми казаха за нея, независимо една от друга. — Глицки почувства, че трябва да разшири малко обяснението. — Разговарях с хората според тяхната заетост. Първи се отзова господин Духър.
— Как изобщо стана така, че направихте връзка между Духър и Транг?
Флеърти явно се стремеше да се покаже като обикновен човек, но си личеше, че е свикнал да заповядва. Глицки се облегна назад и се опита да запази гласа си спокоен.
— Едно от обажданията в отдел „Изчезнали хора“ бе на Духър. Обадили са се той, приятелката и майката. Оттук тръгнах. Духър нищо не е споменавал за срещата, но по същото време чух за нея от други две места. Просто се опитвам да разбера дали се е състояла.