— Защо не се обърнахте пак към Духър?
Глицки се наведе напред и впи очи в събеседника си.
— Ще ме извините, господине, но нали нямате нищо против и аз да задам няколко въпроса? Обикновено така постъпваме при разговорите си.
Архиепископът реагира на думите му с гърлен смях, после се съвзе, каза на Глицки, че съжалява и да продължава нататък. Той млъквал.
— И така, среща е нямало?
— Не. Не и този понеделник вечерта. Нито пък през някоя друга вечер. Както казах, обсъждахме въпроса със споразумението на една от редовните си дневни срещи, свързани с текущата ни работа.
Глицки хвърли едно око на бележките, които си бе водил при разговора с Лили Мартин.
— Никога не сте обсъждали сумата от един милион и шестстотин хиляди?
— По никакъв начин. Марк изобщо не ми е споменавал за подобна сума. Това би било пълна лудост. По дяволите, та и това, което ние предложихме — тези шестстотин хиляди — бяха ненормално голяма сума.
— Но Транг отхвърли предложението ви?
Архиепископът сви рамене.
— Хората са алчни, сержант. Това е един от най-тежките грехове и се обзалагам, че вие също имате представа от неговото широко разпространение.
— И така, какво развитие на нещата очаквахте? Да се стигне до процес?
— Предполагам, че господин Транг щеше да внесе новата жалба и да се стигне до дело. Което той със сигурност щеше да загуби.
— Май всички са на същото мнение. Което ме кара да се чудя защо би постъпил точно по този начин?
Последва ново свиване на раменете.
— Истинска война на нерви, сержант, казано ясно и простичко. В това е цялата работа. Господин Транг очевидно е смятал — предполагам — че нашите джобове са бездънни. Той беше по моя преценка неопитен в тази материя и се е надявал най-вероятно да постигне резултат, като навие гайките докрай. Процесът сам по себе си изобщо не ни плашеше.
— И въпреки това сте били готови да сключите сделка за сумата от шестстотин хиляди долара?
Флеърти студено се усмихна. Поколеба се, раздели кръстосаните си крака и се наведе напред към Глицки.
— В реалния живот, сержант, лъжливото обвинение може да изиграе същата зловеща роля, както и една присъда. Ние бяхме готови да платим някаква сума, за да избегнем подобен развой на събитията.
— Но не и сумата от милион и шестстотин хиляди?
— Не. Дори не и половината от нея, както ви казах.
— Духър споделял ли е някога с вас какво е отношението му към Транг? Имам предвид, в личен план?
— Не.
— Дали е бил настроен положително към него, или е изпитвал неприязън?
— Транг беше от другата страна на барикадата. Не мисля, че са имали някакви контакти извън работата, ако за това говорите. — Флеърти се облегна назад. — Честно, нали не мислите, че Марк може да има нещо общо с тази история?
Глицки насочи показалеца си към архиепископа като дуло на детско пистолетче и каза с колеблива усмивка:
— Пак задавате въпроси, но както и да е, отговорът е, че нямам никаква улика. Във всеки случай смъртта на Транг е добре дошла за Архиепископията…
Флеърти започна да нервничи.
— Сержант, ние постоянно сме обект на съдебно дирене за едно или за друго нещо. Един процес или един скандал, малко или много, не би променил кой знае колко картината. И това е самата Божа истина.
Не че Глицки вярваше на всяка дума, но тази насока на разговора нямаше да го доведе доникъде.
— Добре, един последен въпрос. Може ли да погледна в календара с програмата ви? Да видим какво е било разписанието ви миналия понеделник вечер?
Това преля чашата на търпението на архиепископа и в израза му пролича открито раздразнение. Той кимна отсечено, стана, отиде до вратата и излезе навън. Върна се само след секунда с голяма черна книга, която с подчертано внимание постави отворена в скута на Глицки.
— Говорим за този ден, нали?
— Точно така, господине — погледна надолу Глицки. — Конгрес на Младежката католическа организация. Спомняте ли си мероприятието? До късно ли продължи?
Добрите им отношения бяха отишли по дяволите, това бе съвсем сигурно. Но Флеърти се постара да отговори вежливо.
— Конгресът се проведе в Асиломар, сержант, близо до Пасифик Гроув. Знаете ли го? Намира се на сто и петдесет километра в южна посока оттук. — Той взе книгата и рязко прелисти страницата. — Виждате ли чертата тук, до обяд на следващия ден? Това означава, че съм прекарал там и нощта.