Дръжки.
Последните няколко дни направо можеха да минат в графата „сюрреализъм“. Вкъщи например щетите от земетресението наистина бяха сериозни, но като по чудо, всички до една лесно поправими. Вече бяха укрепили гардероба и отново закачиха вътре дрехите. А в детската стая Джейк бе крещял така заради тъмнината и защото се бе изтърсил от леглото. Айзък и О Джей пък бяха останали безмълвни, чисто и просто защото бяха спали през цялото време. (Както щеше да направи и той, ако Фло не му бе изкрещяла…)
През целия вчерашен ден жена му не беше се спряла. Шеташе напред-назад, изхвърляше счупените съдове, парчетата порцелан и стъкло, оправяше, чистеше с прахосмукачката, преподреждаше, дори изми прозорците. Оправяше ли, оправяше гнездото си.
В деня на земетресението той си бе останал вкъщи. (Ако го погледнеш от друг ъгъл, това бе един хубав ден за Сан Франциско. Нямаше постъпил нито един сигнал за убийство.) Днес, на втория ден, повече не можеше да гледа как Фло се юрка толкова много, как си подсвирква, сякаш отново се бе родила. С толкова много енергия и желание… сигурно скоро щеше да рухне. Не можеше да си позволи лукса надеждата отново да избуи в гърдите му.
Това нейното беше чист адреналин.
Нямаше да се хване на това хоро, а тя на свой ред не искаше да ѝ се мотае наоколо и да я вкарва с държането си в старите коловози. Почти щяха да се счепкат, ако не бе излязъл.
И тъй, той се зае със заплануваните за тази сутрин разпити. Сега, вече в отдела, имаше намерение да развърти телефоните и да се чуе с някои от другите свидетели по останалите случаи, които движеше, а така също да се обади в телефонната компания и да види какво става със записите от разговорите на Марк Духър.
На бюрото му го чакаше някакъв пакет и той разкъса опаковката. Бе предполагал, че записите ще се забавят още някой и друг ден, но ето че ги държеше в ръцете си.
Чудесата никога не свършваха.
С телефонните разговори от дома на Духър бе лесно. Не бе провел нито един през онзи понеделник, в който бе убит Транг. Положението с разговорите от офиса беше малко по-интересно. Бе звънял два пъти на Транг — в тринайсет и четирийсет и в шестнайсет и петдесет — часовете, отбелязани на компютъра на мъртвеца.
Което означаваше, че ако Транг бе забъркал някоя история, за да впечатли майка си и гаджето си, основните ѝ елементи бяха близо до истината. Пулсът му се ускори — напрежението от преследването си казваше думата — и Глицки посегна към последната купчинка листове. Там, както бе обещал още Транг, се съдържаше разпечатката от третото обаждане, в деветнайсет и двайсет и пет, осъществено от Духър по клетъчния му телефон.
И въпреки че Глицки споделяше официалното отношение към мерзавците в Сан Франциско, което гласеше, че на третия път стомната за вода се чупи, този път му се прищя да се обади на Духър. Като се облегна на стола и изпружи крака върху бюрото, той се запита какво ли би могло да означава всичко това, ако можеше изобщо да се търси някакъв смисъл.
Въпреки своята загадъчност, бележките в компютъра на Транг криеха определен смисъл — Марк Духър се бе занимавал със сделката, а не бе играл ролята на съветник във връзка с някакво дело за лична обида, както бе претендирал при разговора им. Глицки не би могъл да измисли никаква причина, поради която Транг да лъжеше сам себе си в компютърния си бележник.
Междувременно се натъкна на още една странна отметка — „МД от Ф“. Ставаше дума за обаждането в деветнайсет и двайсет и пет и Глицки го дешифрира в смисъл, че Духър се е обадил от кабинета на Флеърти. Но всъщност той бе звънял от колата си. Какво ли означаваше това? Имаше ли вероятност зад това „Ф“ да не стоеше Флеърти?
Мина му и друга мисъл — имаше ли изобщо Транг дело за лична обида сред случаите си? Ето една прясна следа за хрътката Пол Тию. Ами бележката „МД съобщение“? Навярно съществуваше нещичко, което в лабораторията биха могли да спасят от лентата в телефонния секретар на Транг, даже и ако отгоре имаше други записи. Той се наведе напред, дръпна жълтия си бележник и започна да пише.
Жадуваше да хване Духър в лъжа. В каквато и да е лъжа. Изпаднал в състояние на транс, той се загуби сред бележките си. След това се загледа невиждащо пред себе си. Дръпна телефона и набра някакъв номер.
— Адвокатски кантори — чу глас.
— Добър ден. Обажда се сержант Глицки от отдел „Убийства“. Бих желал да говоря със секретарката на господин Духър, ако обичате. Съжалявам, но не мога да си спомня името ѝ.