— Да, госпожо, гледката не бе от най-приятните. Въпросът обаче е, че не открихме много повече от това. Оръжието не бе намерено — без съмнение убиецът го е изхвърлил някъде навън. Както и да е, аз споменах на съпруга ви тези неща — той настояваше да го държа в течение. Казах му, че ако можем да уточним вида на байонета, по големината на острието и така нататък — той се усмихна и заговори по-бързо, надявайки се, че тя следи мисълта му, — нашите специалисти са наясно с тези неща, бихме могли да установим откъде е купен или през коя война е бил използван, нещо такова. А оттук да открием и откъде убиецът се е сдобил с него.
Надеждата се разгаряше в него.
Тя го слушаше внимателно.
— Надявах се да го сравня с байонета на вашия съпруг, който той си е донесъл от Виетнам. Понеже Транг е бил виетнамец, това може да насочи вниманието ни към някой от неговата общност. Вярно е, целим се далеч, но нищо не ни коства да проверим.
Тя кимна.
— Не съм сигурна дали разбрах всичко, но идеята не изглежда лоша. — Тя се изправи. — Мисля, че е навън в гаража, но е доста нависоко. Ще се наложи да ми помогнете да го сваля. Нали нямате нищо против?
20
Мръкваше се, а Фаръл още не бе успял да се свърже със Сам.
Накрая толкова се притесни, че реши да отиде с колата до дома ѝ, за да провери какво става.
Вчера, по време на земетресението, доста народ пострада, включително и той самият. Още тогава, докато се бореше с пораженията вкъщи, Фаръл на няколко пъти опита да се чуе със Сам, но безуспешно.
Все пак бе разчитал да я хване по телефона днес.
Започна да ѝ звъни още със ставането си, опита може би двайсетина пъти, но отново нищо. Телефонният ѝ секретар не бе включен, не разполагаше със служебния ѝ телефон в клиниката, никой не се бе чувал с нея. А телефонният номер на брат ѝ Лари го нямаше в указателя.
Накрая на Фаръл дори му хрумна да звънне пак на Духър след техния толкова изненадващ обяд, за да види дали по някаква случайност той няма телефона на Кристина Карера, която евентуално би могла да знае нещо за Сам. Но и там удари на камък. Духър му каза, че Кристина е при родителите си в Оджай.
Макар че от къде на къде и как Марк знаеше това?
Първият признак, че има нещо нередно, бяха строителните машини и съоръжения, задръстили целия път нагоре към Ашбъри стрийт, които пречеха на движението в посока Туин Пийкс. Фаръл караше своя датсун, модел 1978, боядисан преди шест години от сина му в един цвят, който Лидия наричаше „повръщано жълто“. (Самата Лидия разполагаше с беемве, модел 1992, цвят зелен металик, да я вземат мътните.) Барт на свой ред хич не се радваше на мъглата и мръсния въздух, като показваше това все по-недвусмислено.
Най-сетне, като че ли с Божия помощ, се освободи място за паркиране и Фаръл бързо го зае с колата. Бе решил двамата с Барт да стигнат до сградата пеш. А и така или иначе, мислеше си той, крайно време бе другарят му да се запознае с Куейл. Фаръл хвана каишката на кучето и изскочи от колата.
Но щом наближи пресечката на Сам, размерите на катастрофата го стреснаха и адвокатът ускори ход. Виждаха се доста полицейски коли, а така също линейки и пожарни. Цяла тълпа зяпачи, вперили поглед в разрушенията, бяха образували плътен кордон наоколо.
Най-пострадали бяха четири тухлени постройки, наредени една след друга от западната страна на улицата. Блокът на Сам бе предпоследният. Комините и на четирите сгради бяха рухнали, а почти всички прозорци по фасадите им бяха станали на сол. И въпреки че аварийните екипи явно разчистваха от доста време, всичко наоколо все още бе заринато от счупени тухли и керемиди.
Първите две сгради вече бяха опасани от поддържащи скелета, но доколкото Фаръл можеше да види от мястото си, блокът на Сам засега бе извън обсега на спасителните работи. Предният ъгъл на сградата бе пропаднал напълно, а това, което бе останало от нея, сякаш чакаше и най-малкия трус, за да се срине на свой ред.
Боже Господи, прошепна той. Та точно там се намираше стаята на Сам. И тя няма как да не е била вътре!
Фаръл се приближи към един от облечените в синя униформа полицаи, които пазеха тълпата да не се приближи прекалено много до опасната сграда.
— Извинете. Имам познат в тази сграда. Разполагате ли с някакви сведения за наемателите?
Ченгето се обърна вежливо към него.
— Проверихте ли в болниците? На ваше място бих започнал оттам.
Уес кимна безмълвно и около минута остана вцепенен от силата на земната стихия.
— Извинете — повтори той. — Имате ли сведения за някакви жертви при земетресението в тези сгради?
Полицаят поклати глава, изпълнен със съчувствие при мисълта за най-лошото.