Шийла му каза какво е направила.
— Будалкаш ли ме? Този кучи син! Значи идва тук, лъже те, нахлува в дома ни? Ще звънна на Фаръл да се обади на който трябва. Това си е чист тормоз. Ще разжалвам този кучи син!
Той хвърли чашата си за уиски от оловен кристал с всичка сила и тя се разби в долната половина на френските прозорци. Цялата кухня се покри със стъкла.
— Този кучи син!
Шийла лежеше върху кушетката в своята стая и плачеше. Тя бе от поколението, което изпитваше уважение към властта. Сержант Глицки олицетворяваше тази власт. Но той я бе предал, бе я измамил, бе я използвал като оръдие за обвинение срещу съпруга ѝ. Тя беше поставила мъжа си в опасност. Не можеше да спре да хълца.
Марк се приближи до нея и ѝ подаде голяма чаша с бяло вино. Шийла я хвана с две ръце. Той седна до нея.
— Всичко е наред, Шийла. Откъде си можела да знаеш?
Тя поклати глава и промълви през потока от сълзи, които не спираха да текат:
— Трябваше да се сетя. Или поне трябваше да ти звънна.
Марк ѝ помогна с ръка да повдигне чашата си и да я допре до устните си. Това свърши работа. Тя преглътна и пак отпи от леденото бяло вино.
Напоследък си пийваше редовно по чаша-две без никакви неприятни последици. Така или иначе докторите днес изпитваха направо параноя, като чуеха за алкохол. Най-накрая трябваше да тури пепел на зловещите им прокоби. Та алкохолът всъщност изобщо не ѝ пречеше, напротив — само ѝ помагаше.
Шийла отново се съвзе.
— Наистина, Марк, историята хич не ми прозвуча убедително, но си помислих…
— Всичко е наред — повтори той. — Не е станал гаф. Дори нямам никакъв проклет байонет.
— Знам. Но не можах да си спомня…
— Изгубих го на един излет преди пет-десет години или даже повече. Не помниш ли?
— Но защо тогава той ще си мисли, сержантът де…?
Мъжът ѝ поклати глава.
— Нямам представа. Просто познавах Транг. Може би съм най-удобният. Там май не си дават много зор. — Той се протегна и постави ръката си на рамото ѝ.
— И сега какво ще стане? — попита плахо тя.
Марк отново се отпусна на кушетката.
— Мисля, че най-вероятно ще се върне отново, този път със заповед за обиск в ръка и ще обърне къщата наопаки, а сигурно ще тършува и в колата, и в офиса. Така или иначе съм притежавал М-16 и той видя това. Нищо чудно някой съдия да се впрегне и да тегли един подпис. В края на краищата го свих от армията, издавайки по този начин дългогодишните си престъпни наклонности.
— Бил си само на двайсет и три! — извика Шийла. — С нищо не си нарушил закона почти четвърт век.
— Е, веднъж клъцнах етикета на един дюшек.
— Не се прави на смешник. Точно сега недей. — Тя поклати глава. — Боже, това не е за вярване. Не може такова нещо да се случва на нас.
Фаръл десет пъти се прокле заради глупостта си, но в момента нямаше друг избор. Сега трябваше отново да измине същия път до дома си в долния край на район Сънсет, за да остави така или иначе Барт, затова реши да започне обиколката по болниците оттам. След десет минути вече летеше с колата, но петте километра слалом в натоварения трафик на петъчната вечер му отнеха почти час, като в този час влизаше и изминаването на двестате метра до болницата, от която започна издирването — „Света Мария“.
Уес мразеше почти всичко, свързано с болници — миризмата, светлината, звуците вътре, които бяха едновременно глухи и кънтящи. Когато вратата на асансьора се отвори на четвъртия етаж, той въздъхна с облекчение. Не го бяха пратили в интензивното отделение. Откри, че просто го е било страх да попита къде лежи тя.
Той спря пред вратата на стаята. Оттук не можеше да види леглото ѝ, защото поставеният около него параван го закриваше, но зърна Лари и Сали, брата на Сам и жена му, които стояха един до друг и тихичко си говореха.
— Ей, приятели — каза. — Никой не се обажда, никой не пише. На това ли му викате купон? — А сетне, като видя Сам с превързана глава, едната ѝ ръка над одеялото, а другата залепена за тялото, той се приближи и застана точно над нея. — Здравей.
Докато се усети, ръката му сграбчи свободната ѝ ръка. Под очите ѝ имаше жълто-черни петна, а върху свода на носа ѝ — лепенка. Видя, че тя прави опити да му се усмихне за поздрав, но това надхвърляше възможностите ѝ. Очите ѝ се навлажниха и той се наведе над нея, допря бузата си до нейната и известно време поседя така.